2.1. СИМПОЛОГИЯТА КАТО НАЧАЛО НА ФИЗИКАТА резюме

     

      Съгласно разработката 1.1., универсалната дисциплина физика най-общо се разделя на едно направление мерене и на още девет специализирани направления, които се групират така:

 

1.      ф и з и к а

 

 .0 мерене

 

 .1 корпускулни механики - корпускулен подход

 .2 полеви механики - полеви подход

 .3 систематни механики - систематен подход

 

 .4 микросвят - от атомите надолу

 .5 мезосвят - от размерите на човека

 .6 мегасвят - от галактиките нагоре

 

 .7 симпология - за материалната природа

 .8 биология - за живата природа

 .9 пневология - за съзнаващата природа

 

В най-широк смисъл на думата меренето означава съотнасяне в обективната реалност, насочено към проникването ни в нея, което несъмнено лежи в основата на цялата физика. Специализираните направления на физиката в първата триада се образуват от различните ни подходи към действителността, направленията във втората триада се определят от нашето място като обекти в действителността, а направленията в третата триада се обособяват от видовете несводими една към друга действителности.

      Съдържанието на сега изучаваната дисциплина "физика" в училищата и във висшите учебни заведения е само част от съдържанието на така пределно широко определената дисциплина симпология, която обхваща и всички останали дисциплини за материалната природа, каквито са например химията и астрономията. За разлика от симпологията биологията отдавна се е обособила като научна дисциплина за цялата жива природа. Но поради голямата специфика и явната несводимост на законите на живата природа към законите на материалната природа, без идеята за физиката като универсална научна дисциплина никой не би дръзнал да разглежда биологията като едно от направленията на физиката [1]. Връх на това коренно преосмисляне на системата на научните дисциплини обаче е обособяването на пределно широка научна дисциплина и за цялата съзнаваща природа, която дисциплина да бъде последното най-сложно направление на физиката, наречено пневология.

      Според така набелязаните идеи дисциплината симпология представлява начално изложение на универсалната дисциплина физика, което има за предмет само материалната природа. Изложението ще бъде естествено, когато е съобразено с принципа за постепенно преминаване от непосредственото и простото към все по-опосредствуваното и сложното при очертаване на пределно широкия обхват на физиката. За целта симпологията започва с изучаване на мезосвета (от mesoV - среден, централен), където върху обективния анализ на сетивните факти последователно се развиват трите главни подхода във физиката. Върху тази основа се построява единна картина на мезосвета, използвана по-нататък за плавно навлизане в по-близкия до нас микросвят и в по-далечния от нас мегасвят.

      С оглед на сегашните обстоятелства, при които се намира основният курс по физика във висшите учебни заведения, той следва да се гради в духа на следната

 
                   ПРИМЕРНА УЧЕБНА ПРОГРАМА

 

0.    Въведение

 

1.    Механика на телата

 .1 Механика на частица

 .2 Механика на твърдо тяло

 .3 Механика на система от тела

 

2.    Възвратни процеси

 .1 Еластични трептения

 .2 Електромагнитни трептения

 .3 Еластични вълни

 .4 Електромагнитни вълни

 

3.    Самопроизволни процеси

 .1 Термодинамично разглеждане

 .2 Статистично разглеждане

 .3 Строеж и свойства на веществото

 

4.    Мезомеханика

 .1 Принципи на мезомеханиката

 .2 Механика на непрекъснати среди

 .3 Гранична механика

 

5.    Гравитационно взаимодействие

 .1 Гравитационни сили

 .2 Гравитационно поле

 .3 Гравитация и космос

 

6.    Електромагнитно взаимодействие

 .1 Електрични сили

 .2 Електрично поле

 .3 Поток на електрични заряди

 .4 Магнитно поле

 .5 Електромагнетизъм

 .6 Електромагнитно лъчение

 

7.    Микромеханика

 .1 Закони на микросвета

 .2 Атом

 .3 Атомно ядро

 .4 Микрочастици и полета

 .5 Кондензирани среди

 .6 Информационни системи

 

8.    Мегамеханика

 .1 Космични тела и системи

 .2 Полева мегамеханика

 .3 Метагалактика

 

9.    Заключение

 

      Във въведението на курса се очертава положението на универсалната дисциплина физика в системата на човешкото познание и програмата за началното й изложение като симпология. Изучаването на мезосвета започва с неговата най-проста идеализация в първия раздел, където се развива корпускулният подход. Разделът завършва с въвеждане на понятието за материална система и обсъждане на устойчивостта на нейното равновесие и движение. Във втория раздел се разглеждат възвратните процеси като най-прости изменения на материалната система, при които след изменението си тя се връща в своето устойчиво състояние. Самите възвратни процеси се разделят на трептения и на вълни в зависимост от съотношението между продължителността за разпространяване на локалните възвратни изменения в системата и продължителността за изменяне на системата като цяло. Общността на това полево описание веднага се подчертава с обединеното изучаване на еластичните и електромагнитните трептения в рамките на уравнението на трептенията , както и на еластичните и електромагнитните вълни в рамките на вълновото уравнение. В третия раздел материалната система се разглежда сама по себе си в нейната собствена, вътрешна определеност. А съизмеримите с нас материални системи разкриват вътрешната си определеност при изучаването им като части на някакво цяло, което правим при термодинамичното разглеждане, както и при изучаването им като единство на елементарни съставки, което правим при статистичното разглеждане. По такъв начин в трите взаимно допълващи се все по-абстрактни изучавания на мезосвета последователно се овладяват корпускулният, полевият и систематният подходи във физиката. Едва в четвъртия раздел мезомеханиката се изгражда като завършена картина на мезосвета с темата Гранична механика, известна под названието "Специална теория на относителността" - вж. разработката 5.1. Тук съществуването на гранична скорост c  на разпространяване на локалните изменения се получава като естествено следствие от съчетаването на принципа за равностойност на инерциалните отправни системи с принципа за последователното разпространяване на локалните изменения и с подразбирания принцип за крайната определеност на обектите в мезосвета. Въпреки хронопространствената ограниченост на принципите на мезомеханиката тя представлява единствената основа, върху която можем да изграждаме картината на света отвъд нейните граници. При това всяка построена от нас микромеханика и съответно мегамеханика в граница трябва да преминава в мезомеханиката.

      От идеализациите на мезомеханиката към изучаване на мегасвета води разделът Гравитационно взаимодействие, а към изучаване на микросвета води разделът Електромагнитно взаимодействие. Последователното излагане на двата извеждащи от мезосвета раздели позволява да се изтъкне аналогията и различията между гравитационното и електромагнитното взаимодействия. Заедно с това то показва и различната по вида си несъстоятелност на мезомеханиката да описва мегасвета и микросвета. Адекватното описване на микросвета се разглежда в раздела Микромеханика, който започва с анализ на природата на микрообектите. При анализа се разкриват специфични за микросвета закони, използвани по-нататък за изучаване на строежа на атома, на атомното ядро и на най-малките самостоятелно съществуващи обекти микрочастиците. В темата Кондензирани среди тези знания се използват за по-задълбочено и точно описване на материалните мезосистеми. Като най-висш синтез на микромеханиката и мезомеханиката темата Информационни системи очертава сигналното ниво в развитието на материалната природа, което се заражда с възникването на живата природа и неимоверно широко и дълбоко се разгръща с появяването на съзнаващата природа.

      Мегасветът се изучава най-общо като се излагат основите на корпускулната, на полевата и на систематната мегамеханики. В корпускулната мегамеханика, където влиза космогонията, се разглежда пространственото разпределение и еволюцията на космичните тела и на техните системи. Полевата мегамеханика включва съвременните възгледи за гравитацията, а в систематната мегамеханика, където влиза космологията, се обединяват всички механики. Заключителният раздел на симпологията е посветен на синтезното направление на физиката мерене, което неизбежно се опира на разбирането ни за физиката като цяло и на свой ред допринася за формирането на това разбиране.

      Изложената примерна учебна програма е публикувана в [2] и в [3]. Нейни идеи са приложени в написването на [4]. Следващото развитие на темата е публикувано в [5]. А най-конкретно идеята е осъществена в [6]. Предложената разработка е подобрена.

 

ОТПРАТКИ:

1.    Планк М., Единство физической картины мира, Москва, 1966, с.183.

2.    Манев Х.С., Естествената структура на дисциплината физика, Годишник на ВИАС, София, 1983-1984, т.31, св.12, с.129.

3.    Manev H.S., The Basic Course in Physics, In: Proc. of the 1-th GC of the BPU, Thessaloniki, 1991, V.1, p.83.

4.    Христозов Д.Д., Младенов И., Арменски С.И., Андреев Н.М., Минев М.Р., Манев Х.С., Лабораторен практикум по физика, Наука и изкуство, София, 1990.

5.    Манев Х.С., Лабораторният практикум по физика във ВТУЗ, Годишник на ВУЗ, Техническа физика, София, 1989, т.26, книга 1, с.169.

6.    Манев Х.С., Лабораторно ръководство по физика, София, 1995.

 

2000-07-14, 1.

 

ОБСЪЖДАНЕ НА 2.1.