3.1. ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА РИМСКИЯ КЛУБ

     Уважаеми господа,

Не можем правилно да отговорим на кардиналните за нас въпроси откъде идваме, накъде отиваме и какво е отношението ни към космичните тенденции, ако не разбираме от съвременна гледна точка човешката същност. Не можем ефективно да регулираме развихрящите се конфликти в обществото, ако нямаме идея относно справедливото му устройство. Не можем надеждно да решим напиращия проблем за оцеляване на човечеството във все по-тесните за него рамки на Земята, ако не се солидаризираме и въз основа на това не организираме нашата цивилизация по такъв начин, че чрез разумни, справедливи и мъдри самоограничения не създадем постоянно перспективизиращ се модел на нейната еволюция.

Човекът е тройствен възел на материалната, на живата и на съзнаващата природа в нашия трояко определен свят.

Затова човешката същност намира действителните си измерения не толкова в обективните прояви и не напълно в субективните изяви, а едва в лоното на духа, където мярка за величието е степента на собственото превъзмогване. Тези измерения представляват човешката свобода изобщо.

Затова свободата на всеки човек се осъществява в три качествено различни сфери:

а) фактическа свобода - определяна от благата, с които той разполага

б) формална свобода - измервана с неговите права в обществото

в) пълна свобода - оценявана по издигнатостта на неговия дух.

На свой ред неговата фактическа свобода има три взаимно допълващи се страни:

а) личните му качества - телесни, душевни и умствени, с които той разполага като използва себе си

б) признатата му собственост - материални, живи и идеални вещи, с които той законно разполага

в) йерархичното му положение - с което той разполага като материален обект, като живо същество и като личност.

Сравнете например възможностите на ощетения от съдбата идиот с възможностите на надарения от бога талантлив човек, възможностите на бедния с тези на богатия или пък възможностите на човек, който стои на върха на някаква обществена пирамида, каквато е да речем някоя държава, с онова, което може да прави намиращият се в нейната основа обикновин данъкоплатец. Подобно на материалната и на живата природа, и човешкото общество от възникването си до обозримото бъдеще е било, е и ще бъде устроено йерархично. При тези обстоятелства положението на всеки човек в обществената йерархия може да се определи по най-справедлив начин само когато всички хора са равни пред законите на обединяващото ги общество. Само тогава и естественото обществено неравенство между тях може да се основе на реални критерии, каквито са достойнствата на човека, проявявани в драматичната борба за място в живота.

Съвременното общество може да бъде справедливо към всеки от нас и перспективно в развитието си само когато оптимално съчетава нашата свобода за самоизява с дейността ни за общото благо. Отнесена към общността на гражданите в дадена държава тази формула предполага както равенството им пред нейните закони, така и естественото право на всеки от тях да бъде различен от всички останали, което позволява оптимално да се определя и неизбежното обществено неравенство в нея. Тогава обаче трябва да признаем за невярно и объркващо още началото на член 1 от Всеобщата декларация за правата на човека "Всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права". Защото тъкмо по рождение ние не сме и не можем да бъдем еднакво свободни както поради личните ни качества, така и заради признатата ни собственост и вследствие общественото положение на родителите ни. Затова още по рождение не сме равни по фактическите си достойнства като човешки същества. Вярно е, че като граждани на съвременна държава по закон ни се признават еднакво човешко достойнство и еднакви човешки права, което несъмнено е важно условие за справедливото й устройване. Но в никакъв случай не трябва да се смесват фактическите достойнства на даден човек с формалното му човешко достойнство като гражданин, което смесване прави твърдението объркващо. Още по-объркващо и демагогско е смесването на необходимостта от равенство на гражданите пред закона с подмамващата идея те да искат да станат и обществено равни. Защото, след първите комуни през ранното християнство и след грандиозната комунистическа утопия през двадесетия век, вече не трябва да си затваряме очите пред факта, че естествената борба за място в живота лесно се изражда в порочна борба за равенство на хората в обществото, при което волно или неволно последната се смесва с уместната борба за равенство на гражданите пред законите на обществото.

Отнесена към общността на нациите в нашата цивилизация разглежданата формула предполага както равенството им пред нейните закони, така и зачитане на тяхната самобитност, което позволява оптимално да се определя и ролята им в тази общност. Иначе казано, проблемът не е в това, че има обществено неравенство между гражданите във всяка страна и разностранно неравенство между нациите в нашата цивилизация. Защото тези неравенства са важен подтик за развитието на съзнаващата природа, представена от човека като съзнателно действуващ субект, наричан още личност и от човешкото общество като обединение на личности, наричано още социум. Големият проблем е в оптимизиране на неравенството във всеки момент на развитието за всяка отделна личност и за всяка конкретна формация на социума с оглед на перспективите на съответното развитие. Но развитието на съзнаващата природа винаги разкрива пред нейните субекти повече възможности отколкото те са в състояние да овладеят. Поради това естественото му протичане е стихийно и води до ярки прояви както на ангела, така и на дявола в човека, както на светлите, така и на тъмните сили в обществото. Затова и естественият път на човешката цивилизация е към едно саморазвихрящо се самопротивостоене и към един самозадълбочаващ се драматизъм. Само реалните опасности от самоунищожаване поради ограничените размери на Земята могат да ни принудят да се солидаризираме, за да се самоограничим в това отношение поне докато съществуването на цивилизацията ни стане независимо от рамките на нашата планета.

      Уважаеми господа,

Заедно с краткато изложение на моето виждане за фундаментално решаване на глобалните проблеми, с което и вие се занимавате, ви изпращам и по-задълбочената си разработка Система на човешкото познание, където основните ни понятия са подходящо преосмислени. Надявам се, че в нея по-добре ще видите основанията за доста нестандартните ми позиции, а също така и необятните простори, които фундаменталното мислене разкрива пред човечеството. В случай, че тези разработки представляват интерес за вас ще бъда много доволен, ако ги разпространите поне между членовете на Римския клуб за незабавно използване.

София, 10.5.1996 г. Искрено ваш: Христо Манев

2000-07-14, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 3.1.