3.2. ДОКОЛКО СА НЕВИННИ

Доколко са невинни немците, че подкрепиха расовата доктрина за завоюване на световно господство чрез държавен тероризъм, който погазва правата на личности и нации?

Доколко са невинни руснаците, че подкрепиха комунистическата доктрина за завоюване на световно господство чрез държавен тероризъм, който погазва правата на личности и нации?

Доколко са невинни японците, че подкрепиха имперската политика на своята страна за завоюване на Далечния Изток чрез държавен тероризъм, който погазва правата на личности и нации?

Доколко са невинни сега гражданите на САЩ, че подкрепят своята космополитна доктрина за завоюване на световно господство чрез държавен тероризъм, който погазва правата на личности и нации?

Юридически личната вина се определя като породено от лична воля вредностно за личност или обществено опасно действие или бездействие, което нарушава правовата норма. В съвременното право няма определение за общностна вина поради трудността да се определи общностен субект като носител на общностната воля. Но доколкото общността се управлява, като например юридическите лица в дадена държава или самата държава, нейното управително тяло предствлява достатъчно добре определен субект на общностната воля. И доколкото управителното тяло се определя от членовете на общността, те също трябва да обират плодовете на неговите действия или бездействия, в частност и на евентуалната му вина. Измежду разгледаните субекти на общностна воля, управителното тяло на дадена държава е най-независимият субект на общностна воля. А измежду управленците на сегашните държави, управленците на САЩ са най-независими от управленците на другите държави. При това управленците на САЩ са много по-зависими от волята на гражданите на САЩ, отколкото бяха зависими расистките управленци от волята на гражданите на Германия, комунистическите управленци от волята на гражданите на СССР и имперските управленци от волята на гражданите на Япония. Ето защо гражданите на САЩ са най-виновни за античовешката политика на своите управленци.

Сериозните заплахи от назряващи противоречия и сблъсъци в развитието на човечеството към края на 20-ти век бяха анализирани и огласени както от отделни личности, вж. да речем сайта cfi.hit.bg в Интернет, така и от авторитетни техни обединения, каквото е например Римският клуб, между докладите на който изпъкват Границите на растежа от 1972 г., Първата глобална революция от 1991 г. и Скандал и срам от 1995 г. За съжаление, тези гласове на разума не бяха чути тогава. Дори сега, след първия по-голям удар върху самозабравилият се лидер на преуспяващия богат Север от все по-мачкания и обедняващ Юг, управленците на САЩ веднага се наостриха едва ли не срещу целия останал свят без каквато и да било нотка на самокритичност. Подчинените им средства за масово осведомяване раздуха до безкрайност “невинността” на жертвите, още по-арогантно обявиха САЩ за “бастион на човешката цивилизация” и скръцнаха със зъби “Сега ще се разбере кой е с нас, за да унищожим онези, които са против нас!”. И почти сто процента от “невинните” граждани на САЩ подкрепиха обявената от правителството им самоубийствена война. Да не говорим за подкрепата на управленците на заинтересованите от сегашния порочен ред сателитни страни, която надмина подкрепата на сателитните страни на расистка Германия и на сателитните страни на комунистическия СССР.

Досегашната сентенция “Гражданите на всяка страна си заслужават правителството.” вече приема вида “Всяка цивилизация си заслужава лидера.”. Затова, ако навреме не озаптим сегашния претендент за световен лидер, не трябва да се оплакваме от бедите, които той ще ни донесе. Напразни са надеждите, че може с по-голямо насилие да се защитят безчестните “атлантически ценности” при нарастващата омраза към тях и увеличаващата се уязвимост на съвременната цивилизация.

2001-09-21, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 3.2.

1. ПРОБЛЕМЪТ Е ПО-ГОЛЯМ

Ускоряващото се обединяване на човечеството върху планетата Земя е съпроводено с не по-малко ускорено обособяване на общности в него. Затова, наред с отдавна развиваната теория и практика на личностните права и задължения, при изграждането на световния ред все повече се налага да развиваме теорията и практиката и на общностните права и задължения.

При направеното разглеждане на проблема за общностната вина на гражданите на САЩ се предполага, че ударът е отговор на онеправдания Юг срещу онеправдаващия го Север. С течение на времето обаче все повече факти навеждат на мисълта, че ударът е нагла провокация на онези сили в САЩ, които безнаказано допуснаха Пърл Харбър, унищожиха Хирошима и Нагазаки, убиха Кенеди и подпалиха ред войни от Виетнамската до Косовската, а сега и Афганистанската, с нескриваната амбиция да продължават по този път. Така САЩ все повече се превръщат в Империя на злото и вината на техните граждани несравнимо се увеличава.

2001-11-30, 1.