5.2. РОДОСЛОВИЕ НА СТЕФАН И ЗЛАТКА МАНЕВИ

1. П Р И З И В

Човек изпитва върховно задоволство, когато успее да се издигне над всекидневието, за да схване по-дълбоко многоликия и бурен свят. Тогава той създава историята в собствен смисъл на думата, като развива съзнанийните придобивки на своите предшественици. По такъв начин в основата на историята се оказва развитието на отделния човек и цивилизацията прогресира, като постоянно се връща към своята основа. Затова вниманието към жизнения път на всеки от нас непрекъснато нараства и ние не може да останем безразлични към огромната загуба на човешки ценности при материалното изчезване на личността. Ние имаме стремеж да разкрием и закрепим тези ценности, ние все повече държим да се оглеждаме в собствената си история!

Това накара татко и мене да започнем да разработваме нашето родословие. Непосредствената цел на работата е да бъдат събрани и осмислени по-важните факти за родствениците и за роднините на семейството Стефан и Златка Маневи, при което всеки от участвуващите в нея получава възможност да се запознае с направеното от другите и сам да добави към него и своето виждане. За участници се призовават всичките ни родственици и роднини. Понеже близостта между представителите на рода се разсейва в тяхното разрастващо се множество, уместно е всеки участник незабавно да започне работа върху черновата на своето изказване, което той ще впише собственоръчно, когато получи родословната книга. В изказванията важните събития трябва да се отбелязват с тяхното време и място. Препоръчва се описването на хората да става по следната схема:

а) Пълното име на човека, време и място на раждане, време и място на брак, професия и адрес, време и място на смърт и диагнозата – ако е починал.

б) Описание на човека в телесно, душевно и умствено отношение, по-важното от неговата обществена дейност.

в) Децата му – ако има деца.

За всеки родственик или роднина се издирват поне една снимка с неговия лик, а също така семейни и други снимки, свързани с интересни моменти от живота му. Тези снимки се изпращат на адрес:

София 1784

кв. Младост 1, бл.43, вх.5, ап.65

Христо Стефанов Манев

където след преснимане влизат в албума на родословието, а оригиналите се връщат обратно на изпращача.

Коматево, една година от смъртта на татко.

2. В Ъ В Е Д Е Н И Е

2.1. ЗА ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ

Човешката същност може да бъде разкрита само като се очертае картината на света, на който ние сме естествен продукт. А съвременното изграждане на такава картина налага както въвеждане на нови понятия и термини, така и преосмисляне на някои от употребяваните до сега понятия. Например под известните термини душа и дух трябва да се разбира само разширеният и рационалистично уточнен смисъл на съответните понятия, който им се придава в контекста – вж. разработката 1.1.

Три вида насочени изменения засягат по един или по друг начин цялата Вселена и затова образуват три взаимно свързани космични тенденции. От една страна еволюцията на материалната природа тотално увеличава хаоса. Това неповторимо изменяне на нашата Вселена ще наричаме симпоеволюция (от sumpan - вселена). От друга страна биоеволюцията локално увеличава организацията посредством циклични процеси в растенията и животните, които общо ще наричаме зонсове (от zwntanoV - живо същество). Поради своята локалност и насока вторичната зонсна тенденция противостои на първичната материална тенденция, с което придава на феномена Живот космичен характер. И на последно място по ред, но не и по важност е пневоеволюцията (от pneuma - дух), където локално съществуващото съзнание се връща към неограничената Вселена като се опира на себе си в своя ход към постигане на света. Благодарение на това самопротивостоене идеалната субстанция съзнание превръща своя обладател в Дух, който е третият космичен феномен – вж. най-общата схема на света.

Сама по себе си материята е само непосредствено съществуваща действителност. Но още в акта на най-елементарно самовъзпроизводство на зонса той увеличава своята организация и така застава срещу самоувеличаващият се хаос на материята. Спрямо това противостоене непосредствено съществуващата действителност се разделя на субективна реалност на зонса и на обективна реалност на заобикалящата го среда. Обаче зонсът може да противостои на околната среда само ако я познава. По този начин познанието опосредствува съществуването на зонса и затова той става опосредствено съществуваща действителност, наречена организъм.

Познанието възниква като средство за осъществяване на зонсната тенденция и изобщо се състои в опосредствуване на действителността. При зонсовете без нервна система опосредствуването се изчерпва с възприемане на непосредственото отношение между зонса и околната му среда, което е първата форма на познанието. В този най-прост случай създаваният образ в зонса влияе на неговата организация по такъв начин, че реакцията на зонса спрямо средата става съобразна реакция – да я наречем за краткост активност. Растението е пример за оставащ в рамките на първичните възприятия перцептивен зонс (от perception – възприятие), който при наличието на подходящи условия само развива заложения в зародиша на организма зонсотип (Думата зонсотип означава както генотипните, така и останалите наследствени фактори в зародиша на зонса.). За разлика от растението, зонсът с нервна система (специализиран орган на познанието – да го наречем гносеорган) е концептивен зонс (от conception – схващане, представа), обикновено наричан животно. В гносеоргана се създават общи за зонса и много по-съвършени непосредствени образи отколкото в останалата част на неговия вече сложно диференциран организъм. Заедно с това гносеорганът самопроизволно преобразува тези вторични възприятия в самостоятелно съществуващи също така общи за зонса представи, което преобразуване представлява втората форма на познанието. Докато чрез възприятието зонсът може да отразява само моментното отношение, представата му дава възможност да се откъсва от впечатленията на момента. Тогава зонсът започва да схваща и хода на еволюцията, което познание превръща неговата активност в дейност.

Единството на възприятията и представите в гносеоргана на животното представлява неговата душа, където се отразява и неговото тяло. През този етап на биоеволюцията познанието на ниво душа все повече се обособява в гносеоргана на зонса и доколкото не му противостои тяхното взаимоотношение води само до увеличаване на хаоса чрез организация. Но развитието на противостоенето между зонсната и материалната тенденции подтиква концептивния зонс да започне да отразява и образите в своята душа, при което опосредствуване на себе си душата застава срещу самата себе си като се съзнава. От гледна точка на това самопротивостоене действителността се разделя на идеална реалност на съзнанието и на неидеална реалност на останалия свят. Реалността изобщо е съотносително дадена действителност, а самопротивостоенето в съзнанието представлява мислене, което е третата форма на познанието. Нотивният зонс (от notion – понятие) опосредствува образите в своето съзнание, чрез което опосредствува и всяка реалност до създаването на символ, с който означава уловената в понятие същност на явлението. Оплодена от този път на мисълта дейността на нотивния зонс става труд и субектът се издига в личност.

Щом познанието изобщо представлява опосредствуване на действителността, тогава логиката изобщо е начинът на опосредствуване, а човешко знание наричаме резултата на мисленето. Понеже мисленето отразява както несобствените обективна и субективна реалности, така и собствената си идеална реалност, с това то създава общността на знанието, която представлява истината изобщо. Наука е онази познавателна човешка дейност, при която се опосредствува самото знание. Тук познанието се задълбочава в знанието като се абстрахира от изминатите етапи, в резултат на което се получава ново и по-ефективно знание от първоначалното. Когато познанието направи по този начин предмет самото себе си то постига знание, чрез което намира себе си в собствената си общност. Ето защо това собствено познание или Познанието представлява ставане на познанието в самото себе си. Тогава собствената наука или Науката представлява обективната страна на Познанието, където познанието има за предмет себе си, за разлика от субективната страна на Познанието, където в собствената си логика или Логиката ставането има за предмет себе си. Интересно е да се отбележи, че главните понятия на така очертаната човешка същност са свързани в една схема, която съответствува на използваната от древните гърци схема от пет стихии (земя, вода, въздух, огън, етер) за обяснение на света – вж. най-общата схема на човешката същност, която заедно с най-общата схема на света води до една фундаментална система на човешкото познание.

НАЙ-ОБЩА СХЕМА НА ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ

Човекът е дух,

духът е триединство,

ние сме смъртни богове !

Човекът е тройствен възел на материалната, на живата и на съзнаващата природа в нашия трояко определен свят.

Затова човешката същност намира действителните си измерения не толкова в обективните прояви и не напълно в субективните изяви, а едва в лоното на духа, където мярка за величието е степента на собственото превъзмогване. Тези измерения представляват човешката свобода изобщо.

Затова свободата на всеки човек се осъществява в три качествено различни сфери:

а) фактическа свобода – определяна от благата, с които той разполага

б) формална свобода – измервана с неговите права в обществото

в) пълна свобода – оценявана по издигнатостта на неговия дух.

На свой ред неговата фактическа свобода има три взаимно допълващи се страни:

а) личните му качества – телесни, душевни и умствени,

с които той разполага като използва себе си

б) признатата му собственост – материални, живи и идеални вещи,

с които той законно разполага

в) йерархичното му положение – с което той разполага

като материален обект, като живо същество и като личност.

Затова човешката дейност образува една система, чиято пределно обща структура се намира като се съчетаят трите качествено различни форми на познанието с трите несводими една към друга реалности. Така в зависимост от основанието си човешката дейност първоначално се разделя на възприятийна, на представна и на понятийна сфери. А насочеността й към обективната, към субективната или към идеалната реалности води до следваща триадност в подразделянето й. Поради общността на знанието обаче, получените девет вида несобствена човешка дейност се обединяват в Науката. С това триадността се полага и в самото ставане на човешкото познание, което достига пределното си единство едва когато измине целия път към собствената си реалност и в Логиката снеме различията между своите форми като знание за начина на собственото си ставане. По този начин Познанието се обособява като собствена човешка дейност, която обхваща цялата човешка дейност в една триадна универсална десетична класификация (ТУДК) – вж. най-общата схема на човешката дейност.

Всеки човек представлява едно локално триединство. Поради това ние схващаме действителността във вид на крайни образи, които са обективно определени във възприятийната сфера, субективно определени в представната сфера и идеално определени в понятийната сфера. На тези три вида образи отговарят съответно обекти, предмети и идеи, които общо наричаме неща. Ако сега групираме най-общите видове човешка дейност като три най-общи вида труд, тя се разделя на:

1. обективен труд – въплъщавания на духа:

.1 създаване на обекти – техника

.2 формиране на предмети – език

.3 осъществяване на идеи – управление

2. субективен труд – преживявания на духа:

.1 обективно творчество – изкуства

.2 субективно творчество – вярвания

.3 идеално творчество – описания

3. идеален труд – осъзнавания на духа:

.1 в обективната реалност – физика

.2 в субективната реалност – формалика

.3 в идеалната реалност – философия

.4 в собствената си реалност – Познание

Квинтесенцията Познание непосредствено обединява най-близките до нея човешки дейности физика, формалика и философия. Затова в познанието изобщо има три фундаментални научни дисциплини:

а) физика – насочена към емпиричното, външното, първичното –

търсеща фактическата истина

б) формалика – насочена към закономерното, вътрешното, вторичното-

търсеща формалната истина

в) философия – насочена към цялото, единното, синтезното –

търсеща пълната истина.

На трите фундаментални научни дисциплини съответствуват три принципно различни начина на мислене при:

а) проникване в обективната реалност – фактическа логика,

където мисълта намира себе си като първична действителност или стихия

б) извличане на субективната реалност – формална логика,

където мисълта намира себе си като вторична действителност или закон

в) улавяне на идеалната реалност – пълна логика,

където мисълта намира себе си като синтезна действителност или символ.

Схваната по този начин физиката е универсална дисциплина, която обхваща цялото човешко

знание откъм обективната му страна, докато универсалната дисциплина формалика го обхваща откъм субективната му страна, а универсалната дисциплина философия обхваща същото това знание откъм идеалната му страна – вж. фиг.1. За разлика от останалите научни дисциплини, взаимно допълващите се фундаментални научни дисциплини физика, формалика и философия се определят не по даден предмет, а по пределно широката насоченост на принципно различните си изследвания. Следващите възможно най-широки научни дисциплини се определят от останалите най-общи видове човешка дейност, които всяка от тях има за свой предмет на изследване. Ето защо след универсалните дисциплини физика, формалика и философия като възможно най-широки се нареждат дисциплините технознание, езикознание, управознание, изкуствознание, верознание, дескрибология и гносеология (наричана още “епистемология”). При това технознанието, езикознанието и управознанието образуват група на най-широките обективни дисциплини, наричани още “точни дисциплини” (sciences), към които неуместно се причисляват и универсалните дисциплини физика и формалика. А изкуствознанието, верознанието и дескрибологията образуват група на най-широките субективни дисциплини, наричани още “хуманитарни дисциплини” (arts), към които неуместно се причислява и универсалната дисциплина философия. Собствената дисциплина гносеология, която има за предмет собствената човешка дейност, обединява както най-широките обективни и субективни, така и универсалните научни дисциплини в една фундаментална система на човешкото познание.

2.2. СИСТЕМА НА РОДОВИТЕ ВРЪЗКИ

Ние знаем два взаимно свързани, но съществено различни вида съзнаваща природа: човекът като съзнателно действуващ субект, наричан още личност, и човешкото общество като обединение на личности, наричано още социум. Всяка съвкупност от личности, наричани още хора, които сами или от останалите хора се съзнават като обединени в някакво отношение представлява конкретна формация на социума, която накратко ще наричаме фос. А човешките обединения най-общо се разделят на материални, зонсни и съзнанийни, докато отношенията на човека изобщо може да бъдат хронопространствени, възпроизводствени и постигателни. Затова възможните основни видове фосове ще се получат от съчетаването на всяко от видовете обединения с всяко от видовете отношения:

0. неделима личност – протофос – отделен човек

1. материално хронопространствено – хилехронофос - съсъществуване

.1 хаотично ü

.2 породително ï според образуването

.3 преднамерено þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

2. зонсно хронопространствено – зонсохронофос – съпреживяване

.1 телесно ü

.2 душевно ï според вида

.3 мисловно þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

3. съзнанийно хронопространствено – синехронофос – съучастие

.1 в материалната природа ü

.2 в живата природа ï според природата

.3 в съзнаващата природа þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

4. материално възпроизводствено – хилеанафос – социализиране на материя

.1 чрез овладяване ü

.2 чрез преобразуване ï според начина

.3 чрез създаване þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

5. зонсно възпроизводствено – зонсоанафос – социализиране на зонсове

.1 перцептивни ü

.2 концептивни ï според зонсовете

.3 нотивни þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

6. съзнанийно възпроизводствено – синеанафос – социализиране на съзнание

.1 самопроизволно ü

.2 целенасочено ï според насочеността

.3 оптимално þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

7. материално постигателно – хилесилафос – обективен труд

.1 техника ü

.2 език ï според нещата

.3 управление þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

8. зонсно постигателно - зонсосилафос – субективен труд

.1 изкуства ü

.2 вярвания ï според действителността

.3 описания þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

9. съзнанийно постигателно – синесилафос – идеален труд

.1 физика ü

.2 формалика ï според

.3 философия ï реалността

.4 Познание þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Докато началното подразделяне на десет основни вида фоса добре обхваща всичките им възможности, дадените като примери следващи подразделения само илюстрират практическата им необозримост. С щрихирани линии са означени местата на останалите възможни следващи подразделения при избор на друг съществен за случая критерий. Самите конкретни формации на социума започват от всяко осъзнавано общуване между двама човека, минават през държавните обединения на хора и завършват с човечеството на планетата Земя. Други примери за такива формации на социума са членовете на едно семейство или пътниците в едно купе.

В началото на пневоеволюцията самопроизволно се образуват многостранни фосове, които постепенно се диференцират според схемата на възможните основни видове фосове и на техните по-нататъшни подразделения. Заедно с това текат процеси и на съчетавания между възникнали от диференцирането фосове с подходящи от съществуващите вече фосове. Понеже участието в съзнанийното наследяване сближава много хората в първобитния фос, опасността от зонсомисция (наричана още “кръвосмешение”) при голяма зонсотипна близост скоро налага да се осъзнае и участието в зонсното наследяване. По този начин възникват синехронофосните екзофосове матрифос и патрифос, в зависимост от това дали зонсотипната близост се отчита само по майчина или само по бащина линия. От друга страна постепенното осъзнаване на различните видове социализиране води до обособяването на анафосове, между които централно място заема зонсоанафосът за социализиране на нотивни зонсове. Първоначално всички останали фосове се зараждат и развиват като подчинени на този жизнено важен зонсоанафос. С увеличаване независимостта на социума от околната среда зонсоанафосът за социализиране на нотивни зонсове се ограничава в рамките на сегашното семейство. Обаче семейството запазва и ред други важни роли, най-съществената от които е синеанафосната му роля във формирането на личността.

Всеки човек се създава върху практически неизменни закони на материалната природа, където се съчетават неговото зонсно наследяване и развитие със съзнанийното наследяване и развитие на социума, в който той се ражда и живее. Зонсното наследяване се определя от образуваната при зараждането му зигота, а съзнанийното наследяване съществено зависи от хората, с които човекът общува. Понеже в решаващото начало на съществуването си обикновено той общува преди всичко с пряко или косвено създалите зиготата му хора, това значително задълбочава съществената връзка между неговото съзнанийно и зонсно наследяване. А без изследване на тази връзка не може да се разкрие сложната социумна определеност на даден човек. Толкова повече, че както социумната определеност на отделния човек има за център неговата личност, така и зараждането му е център на зародително свързаните с него хора. Ето защо системата на зародителните връзки представлява естествена основа, върху която трябва да започнем да градим пълното изследване на личността.

Зонсотипът на разделнополовия зонс нормално се образува при зараждането му от съчетаване на зонсотиповете на непосредствените му зародители, придружено с евентуални мутации. Зародителните връзки между хората се наричат “кръвни връзки” или връзки на родство между тях. Според това дали свързващата ги верига от зараждания е съставена само от преки зараждания, или в нея има и зараждания от един, от двама или от повече общи зародители, родството им се нарича пряко родство (родство по права линия) и съответно – косвено родство (родство по съребрена линия). Всеки е родственик по права линия със своите родители, с родителите на своите родители и т.н., както и със своите деца, с децата на своите деца и т.н. А родството му по съребрена линия е с неговите братя, сестри, братовчеди и братовчедки, както и с братята, сестрите, братовчедите и братовчедките на неговите преки предшественици, а също така и с всичките му племенници. Тъй като наличието, видът и степента на родствените връзки са еднозначно определени само спрямо даден човек, съвсем естествено е в случая понятието род да бъде отнесено само към даден човек, при което под род на даден човек трябва да разбираме съвкупността от кръвно свързаните с него хора. Така всеки от нас представлява определител на своя род, където се свързват родът на неговия баща с родът на неговата майка. Зонсотипните граници на даден род минават през онези негови представители, чиято зонсотипна близост с определителя на рода става неразличима от фона на мутациите. За разлика от рода на даден човек, определен като съвкупността от всичките му преки и косвени родственици, под потекло на даден човек следва да разбираме само съвкупността от хората, на които той е пряк зародител. А зонсният произход на даден човек е от съвкупността на преките му зародители, която за краткост ще

наричаме ядро на неговия род. На фиг.2 без курсив са написани известните ми имена на хората от ядрото на моя род, което се състои от моите родители и от всичките ми преки дядовци и баби. Имената са свързани с линии, излизащи от точки, всяка от които означава брак. Получерно или с курсив на схемата на ядрото са означени и имената на основоположниците на първите пет разклонения в потеклото на Гено Милчев и съпругата му Петра. Хората от потеклото на даден човек се наричат потомци на този свой предшественик.

Произходът описва определителя откъм родовото му предшествие, потеклото описва определителя откъм родовото му следшествие, а пълното родово описание на определителя се получава само при цялостно изследване на неговия род. Съзнаването на родствените връзки и на основаните на тях институции сближава хората от рода на даден човек. Но освен със своите родственици човек общува и с неродствени на него хора, което води до сближаване на различни родове, наречено в по-съществените случаи сродяване. За разлика от сближителните връзки на родство между представителите на един и същ род, сближителните връзки между представителите на различни сродени родове следва да наричаме роднинство. По този начин има смисъл да правим разлика между понятията родство и роднинство, както и между съответните им понятия родственици и роднини, които досега са употребявани безразборно в българския език. Най-голямо е сближаването между различни родове при брак между техни представители, защото тогава родовете им се съединяват в рода на всяко от децата на брака. Поради това за мене най-близък роднина е моята съпруга, посредством която аз съм роднина и със всичките й родственици и роднини доколкото и както тя има родство и съответно роднинство с тях. Само при кръвосмешение съпрузите са не само роднини, а са и родственици.

Важно е да се отбележи, че родствените връзки са на зонсна основа и не зависят от това дали и доколко хората ги съзнават. Друг е въпросът, че се чувствуваме близки когато ги съзнаваме и върху тях изграждаме някои институции. За разлика от родствените връзки, роднинските връзки са само на съзнанийна основа, което е отразено като оттенък при съпоставка на смисъла на думите родство и роднинство. При животните например говорим само за връзките на родство между тях и в прекия смисъл на думата никога няма да кажем, че някое животно е роднина на друго животно. Затова кръвно свързаните хора трябва да наричаме родственици и сродително свързаните хора трябва да наричаме роднини, а не обратното.

Когато няма кръвосмешение между родственици и между роднини по брак от рода на даден човек, спрямо него те еднозначно се разпределят в последователни слоеве с еднакво отношение зародител-зароден помежду си. Тези слоеве се наричат различни поколения в рода. Например определителят на рода заедно със своите братя, сестри, братовчеди и братовчедки, както и съответните им съпруги и съпрузи, представляват съвкупността от хората на неговото поколение. Родителите на определителя на рода заедно с техните братя, сестри, братовчеди и братовчедки, както и съответните им съпруги и съпрузи, представляват съвкупността от хората на предшествуващото ги поколение. Децата на определителя на рода заедно с техните братовчеди и братовчедки, както и съответните им съпруги и съпрузи, представляват съвкупността от хората на следващото ги поколение и т.н.

Когато два различни рода A и B се свържат с един брак, участниците в брака непосредствено съчетават своите зонсотипове, при което роднинството между сродените се определя от съзнаването на вида и степента на участието им в зонсосъчетаването и в основаните на това институции. Още по-сложна е системата на роднинските връзки, когато три различни рода A, B и C се свържат с два брака, да речем чрез представители на рода B. Тогава роднинството на представителите на рода A с тези на рода C се определя от връзките на техните родови институции чрез родовите институции на рода B и от това доколко и как сродените съзнават вида и степента на близост между участниците в браковете от общия за двата брака род B, който по-нататък ще наричаме базов род, за разлика от страничните за него родове A и C. Самият акт на бракосъчетаването обикновено се използва като повод за създаване на близост между новото семейство и семейства от други родове, каквито са семейството на кума и кумата и семейството на побащимия и помайчимата. За сродяващи се считат и някои други връзки между родовете, като например осиновяването или засукването на мляко от една и съща кърмеща жена.

От направеното изясняване на понятията се вижда, че в началото на системата на родовите връзки трябва да се постави системата на родствените връзки. Нека зародителните връзки в рода да са еднолинейни, т.е. в него да няма кръвосмешение, да пренебрегнем мутациите и максимално пълната зонсотипна близост между еднояйчните близнаци да приемем за равна на единица. Заедно с това нека считаме, че при всеки две различни зонсосъчетавания на два едни и същи зонсосъчетателя различието между получените зонсотипове е равномощно на тяхната еднаквост, и че приносите на мъжкия и на женския зонсосъчетатели в създаването на новия зонсотип са равностойни. Тогава родствената близост между два члена a и b на такава зародителна верига може да се изрази с величината родство

където m = 1 или m = 2 е броят на общите зародители в началото на веригата, а n = 1,2,3,... е броят на зонсните зараждания от нейното начало до евентуално по-отдалечения от членовете a или b на веригата, когато родството им е косвено. Когато единият от членовете е пряк зародител на другия, родството им е възходящо

за зародения и низходящо

за зародителя, което общо може да се означи като пряко родство

за разлика от косвеното родство

между членовете с един или с два общи зародителя. На фиг.3 двата общи зародителя са означени с

кръгчета, техните деца са означени с триъгълничета, зонсосъчетателната връзка между зародителите е отбелязана с щрихирана линия, а родствените връзки между означените представители на рода са отбелязани с плътни линии.

Съгласно дадените определения възможните родствени връзки между представителите на рода може да се опишат така:

0. Между представителите от едно и също поколение

.01 косвено родство между еднояйчни деца от два общи родителя

брат и брат } препълни братя

--------------- ü естествено неосъществявани,

--------------- þ но по принцип възможни връзки

сестра и сестра } препълни сестри

.02 косвено родство между разнояйчни деца от два общи родителя

брат и брат ü

брат и сестра ï пълни

сестра и брат ï братя и сестри

сестра и сестра þ

.03 косвено родство между деца от един общ родител

от общ баща

“ } непълни братя и сестри

от обща майка

“ } непълни братя и сестри

.11 косвено родство между деца на препълни братя и сестри

деца на братя ü

-------------- ï препълни

-------------- ï първи братовчеди

деца на сестри þ

.12 косвено родство между деца на пълни братя и сестри

деца на братя ü

деца на брат и сестра ï пълни

деца на сестра и брат ï първи братовчеди

деца на сестри þ

.13 косвено родство между деца на непълни братя и сестри

“ } непълни първи братовчеди

.21 косвено родство между деца на препълни първи братовчеди

деца на първи братовчеди ü

деца на първи братовчед и братовчедка ï препълни

деца на първи братовчедка и братовчед ï втори братовчеди

деца на първи братовчедки þ

.22 косвено родство между деца на пълни първи братовчеди

“ } пълни втори братовчеди

.23 косвено родство между деца на непълни първи братовчеди

“ } непълни втори братовчеди

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

1. Между представителите раздалечени на едно поколение

.0 пряко родство между първи пряк зародител и неговите деца

баща и син ü

баща и дъщеря ï родители

майка и син ï и техните деца

майка и дъщеря þ

.11 косвено родство между препълен първи еднокосвен зародител и неговите племенници

чичо и братови деца ü

--------------------- ï пре-

--------------------- ï пълни

тетка и сестрини деца þ

.12 косвено родство между пълен първи еднокосвен зародител и неговите племенници

чичо и братови деца ü

леля и братови деца ï пъл-

вуйчо и сестрини деца ï ни

тетка и сестрини деца þ

.13 косвено родство между непълен първи еднокосвен зародител и неговите племенници

“ } непълни

.21 косвено родство между препълен първи двукосвен зародител и неговите племенници

втори чичо и деца на първи братовчед ü

втора леля и деца на първи братовчед ï пре-

втори вуйчо и деца на първа братовчедка ï пълни

втора тетка и деца на първа братовчедка þ

.22 косвено родство между пълен първи двукосвен зародител и неговите племенници

“ } пълни

.23 косвено родство между непълен първи двукосвен зародител и неговите племенници

“ } непълни

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

2. Между представителите раздалечени на две поколения

.0 пряко родство между втори пряк зародител и неговите продължители

бащински дядо и синови внуци

бащинска баба и синови внуци

майчински дядо и дъщерни внуци

майчинска баба и дъщерни внуци

.11 косвено родство между препълен втори еднокосвен зародител и неговите племенници

чичо-дядо и братови внуци ü

--------------------------- ï пре-

--------------------------- ï пълни

тетка-баба и сестрини внуци þ

.12 косвено родство между пълен втори еднокосвен зародител и неговите племенници

чичо-дядо и братови внуци ü

леля-баба и братови внуци ï пъл-

вуйчо-дядо и сестрини внуци ï ни

тетка-баба и сестрини внуци þ

.13 косвено родство между непълен втори еднокосвен зародител и неговите племенници

“ } непълни

.21 косвено родство между препълен втори двукосвен зародител и неговите племенници

втори чичо-дядо и внуци на първи братовчед ü

втора леля-баба и внуци на първи братовчед ï пре-

втори вуйчо-дядо и внуци на първа братовчедка ï пълни

втора тетка-баба и внуци на първа братовчедка þ

.22 косвено родство между пълен втори двукосвен зародител и неговите племенници

“ } пълни

.23 косвено родство между непълен втори двукосвен зародител и неговите племенници

“ } непълни

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

3. Между представителите раздалечени на три поколения

.0 пряко родство между трети пряк зародител и неговите продължители

бащинско-бащински прадядо и синово-синови правнуци

бащинско-бащинска прабаба и синово-синови правнуци

бащинско-майчински прадядо и дъщерно-синови правнуци

бащинско-майчинска прабаба и дъщерно-синови правнуци

майчинско-бащински прадядо и синово-дъщерни правнуци

майчинско-бащинска прабаба и синово-дъщерни правнуци

майчинско-майчински прадядо и дъщерно-дъщерни правнуци

майчинско-майчинска прабаба и дъщерно-дъщерни правнуци

.11 косвено родство между препълен трети еднокосвен зародител и неговите племенници

чичо-прадядо и братови правнуци ü

--------------------------------- ï пре-

--------------------------------- ï пълни

тетка-прабаба и сестрини правнуци þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Според вида на роднинската връзка сближаването между представителите на участвуващите в нея родове може във всеки от случаите да се опише със съответната роднинска близост, която се определя от родствената близост. Така при свързване на два рода с един брак роднинската близост между родствено несвързаните им представители се изразява с величината причастност

която показва вида и степента на тяхното участие при зонсосъчетаванията в семейството, утвърдено с този брак. Между непосредствените зонсосъчетатели (съпрузите) причастността е пряка

и като максимално пълна следва да бъде положена за равна на единица, т.е.

Тогава причастността на всеки от тях с родствениците на другия ще бъде пряко-косвена

и ще има стойността на съответното им родство

а причастността между останалите представители на двата рода ще бъде косвено-косвена

и ще има стойността на евентуално по-малкото от родствата им

и с непосредствените зонсосъчетатели. На фиг.4 непосредствените зонсосъчетатели са

означени с кръгчета, съответните им родственици са означени с триъгълничета, причастните връзки са отбелязани с щрихирани линии, а родствените връзки са отбелязани с плътни линии.

Съгласно дадените определения по-важните причастни връзки може да се опишат така:

0-0. За единия от съпрузите с родствениците от поколението на другия съпруг

.0 пряка причастност с другия съпруг

---------------- ü

съпруг и съпруга ï съ-

съпруга и съпруг ï прузи

---------------- þ

.11 пряко-косвена причастност с препълните братя и сестри на другия

--------------- ü

свако и балдъза ï пре-

буля е девер ï пълни

--------------- þ

.12 пряко-косвена причастност с пълните братя и сестри на другия

свако и шурей ü

свако и балдъза ï пъл-

буля и девер ï ни

буля и зълва þ

.13 пряко-косвена причастност с непълните братя и сестри на другия

“ } непълни

.21 пряко-косвена причастност с препълните първи братовчеди на другия

втори свако и братовчед (по брак) ü

втори свако и братовчедка (по брак) ï пре-

втора буля и братовчед (по брак) ï пълни

втора буля и братовчедка (по брак) þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

0-1. За единия от съпрузите с родствениците от първото предшествуващо поколение на другия съпруг

.0 пряко-косвена причастност с родителите на другия

зет и тъст

зет и тъща

снаха и свекър

снаха и свекърва

.11 пряко-косвена причастност с препълните първи еднокосвени зародители на другия

братов зет и чичо (по брак) ü

--------------------------- ï

----------------------------- ï

сестрин зет и тетка (по брак) ï пре-

братова снаха и чичо (по брак) ï пълни

------------------------------ ï

-------------------------------- ï

сестрина снаха и тетка (по брак) þ

.12 пряко-косвена причастност с пълните първи еднокосвени зародители на другия

братов зет и чичо (по брак) ü

братов зет и леля (по брак) ï

сестрин зет и вуйчо (по брак) ï

сестрин зет и тетка (по брак) ï пъл-

братова снаха и чичо (по брак) ï ни

братова снаха и леля (по брак) ï

сестрина снаха и вуйчо (по брак) ï

сестрина снаха и тетка (по брак) þ

.13 пряко-косвена причастност с непълните първи еднокосвени зародители на другия

“ } непълни

.21 пряко-косвена причастност с препълните първи двукосвени зародители на другия

братовчедов зет и втори чичо (по брак) ü

братовчедов зет и втора леля (по брак) ï

братовчедкин зет и втори вуйчо (по брак) ï

братовчедкин зет и втора тетка (по брак) ï пре-

братовчедова снаха и втори чичо (по брак) ï пълни

братовчедова снаха и втора леля (по брак) ï

братовчедкина снаха и втори вуйчо (по брак) ï

братовчедкина снаха и втора тетка (по брак) þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

0-2. За единия от съпрузите с родствениците от второто предшествуващо поколение на другия съпруг

.0 пряко-косвена причастност с вторите преки зародители на другия

синов зет и бащински дядо (по брак)

синов зет и бащинска баба (по брак)

дъщерен зет и майчински дядо (по брак)

дъщерен зет и майчинска баба (по брак)

синова снаха и бащински дядо (по брак)

синова снаха и бащинска баба (по брак)

дъщерна снаха и майчински дядо (по брак)

дъщерна снаха и майчинска баба (по брак)

.11 пряко-косвена причастност с препълните втори еднокосвени зародители на другия

племенников зет и чичо-дядо (по брак) ü

------------------------------------- ï

-------------------------------------- ï

племенничен зет и тетка-баба (по брак) ï пре-

племенникова снаха и чичо-дядо (по брак) ï пълни

---------------------------------------- ï

---------------------------------------- ï

племеннична снаха и тетка-баба (по брак) þ

.12 пряко-косвена причастност с пълните втори еднокосвени зародители на другия

племенников зет и чичо-дядо (по брак) ü

племенников зет и леля-баба (по брак) ï

племенничен зет и вуйчо-дядо (по брак) ï

племенничен зет и тетка-баба (по брак) ï пъл-

племенникова снаха и чичо-дядо (по брак) ï ни

племенникова снаха и леля-баба (по брак) ï

племеннична снаха и вуйчо-дядо (по брак) ï

племеннична снаха и тетка-баба (по брак) þ

.13 пряко-косвена причастност с непълните втори еднокосвени зародители на другия

“ } непълни

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

0-1. За единия от съпрузите с родствениците от първото следващо поколение на другия съпруг

.0 пряко-косвена причастност с неродствените му деца на другия

-----------------------

пастрок и доведени деца

мащеха и заварени деца

----------------------

.11 пряко-косвена причастност с децата на препълните братя и сестри на другия

----------------------------------- ü

тетин и деца на сестра на съпругата ï пре-

чина и деца на брат на съпруга ï пълни

------------------------------ þ

.12 пряко-косвена причастност с децата на пълните братя и сестри на другия

лелин и деца на брат на съпругата ü

тетин и деца на сестра на съпругата ï пъл-

чина и деца на брат на съпруга ï ни

вуйна и деца на сестра на съпруга þ

.13 пряко-косвена причастност с децата на непълните братя и сестри на другия

“ } непълни

.21 пряко-косвена причастност с децата на препълните първи братовчеди на другия

втори лелин и деца на първи братовчед на съпругата ü

втори тетин и деца на първа братовчедка на съпругата ï пре-

втора чина и деца на първи братовчед на съпруга ï пълни

втора вуйна и деца на първа братовчедка на съпруга þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

0-2. За единия от съпрузите с родствениците от второто следващо поколение на другия съпруг

.0 пряко-косвена причастност с неродствените му внуци на другия

-----------------------------

пастрок-дядо и доведени внуци

мащеха-баба и заварени внуци

----------------------------

.11 пряко-косвена причастност с внуците на препълните братя и сестри на другия

----------------------------------------- ü

тетин-дядо и внуци на сестра на съпругата ï пре-

чина-баба и внуци на брат на съпруга ï пълни

------------------------------------ þ

.12 пряко-косвена причастност с внуците на пълните братя и сестри на другия

лелин-дядо и внуци на брат на съпругата ü

тетин-дядо и внуци на сестра на съпругата ï пъл-

чина-баба и внуци на брат на съпруга ï ни

вуйна-баба и внуци на сестра на съпруга þ

.13 пряко-косвена причастност с внуците на непълните братя и сестри на другия

“ } непълни

.21 пряко-косвена причастност с внуците на препълните първи братовчеди на другия

втори лелин-дядо и внуци на първи братовчед на съпругата ü

втори тетин-дядо и внуци на първа братовчедка на съпругата ï пре-

втора чина-баба и внуци на първи братовчед на съпруга ï пълни

втора вуйна-баба и внуци на първа братовчедка на съпруга þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

1-0. Между съответните на съпрузите родственици от поколенията на съпрузите

.11 косвено-косвена причастност между техни препълни братя и сестри

----------------- ü

събрат и съсестра ï пре-

съсестра и събрат ï пълни

----------------- þ

.12 косвено-косвена причастност между техни препълни или пълни и пълни братя и сестри

събрат и събрат ü

събрат и съсестра ï пъл-

съсестра и събрат ï ни

съсестра и съсестра þ

.13 косвено-косвена причастност между техни препълни, пълни или непълни и непълни братя и сестри

“ } непълни

.21 косвено-косвена причастност между техни препълни и препълни първи братовчеди

първи събратовчед и първи събратовчед ü

първи събратовчед и първа събратовчедка ï пре-

първа събратовчедка и първи събратовчед ï пълни

първа събратовчедка и първа събратовчедка þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

1-1. Между съответните на съпрузите родственици от първите предшествуващи съпрузите поколения

.0 косвено-косвена причастност между техни родители и родители

сват и сват

сват и сватя

сватя и сват

сватя и сватя

.11 косвено-косвена причастност между техни препълни и препълни първи еднокосвени зародители

сватанак и сватанак ü

сватанак и сватаначка ï пре-

сватаначка и сватанак ï пълни

сватаначка и сватаначка þ

.12 косвено-косвена причастност между техни препълни или пълни и пълни първи еднокосвени зародители

“ } пълни

.13 косвено-косвена причастност между техни препълни, пълни или непълни и непълни първи еднокосвени зародители

“ } непълни

.21 косвено-косвена причастност между техни препълни и препълни първи двукосвени зародители

втори сватанак и втори сватанак ü

втори сватанак и втора сватаначка ï пре-

втора сватаначка и втори сватанак ï пълни

втора сватаначка и втора сватаначка þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

1-2. Между съответните на съпрузите родственици от вторите предшествуващи съпрузите поколения

.0 косвено-косвена причастност между техни втори преки зародители и втори преки зародители

прасватове

.11 косвено-косвена причастност между техни препълни и препълни втори еднокосвени зародители

прасватанаци } препълни

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

1-1. Между съответните на съпрузите родственици от първите следващи съпрузите поколения

.0 косвено-косвена причастност между техни заварени и доведени деца

заварен син и доведен син ü

заварен син и доведена дъщеря ï несъщи

заварена дъщеря и доведен син ï братя и сестри

заварена дъщеря и доведена дъщеря þ

.11 косвено-косвена причастност между деца на техни препълни братя и сестри

съплеменник и съплеменник ü

съплеменник и съплеменница ï пре-

съплеменница и съплеменник ï пълни

съплеменница и съплеменница þ

.12 косвено-косвена причастност между деца на техни препълни или пълни и на пълни братя и сестри

“ } пълни

.13 косвено-косвена причастност между деца на техни препълни, пълни или непълни и на непълни братя и сестри

“ } непълни

.21 косвено-косвена причастност между деца на техни препълни първи братовчеди

втори съплеменник и втори съплеменник ü

втори съплеменник и втора съплеменница ï пре-

втора съплеменница и втори съплеменник ï пълни

втора съплеменница и втора съплеменница þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

1-2. Между съответните на съпрузите родственици от вторите следващи съпрузите поколения

.0 косвено-косвена причастност между техни заварени и доведени внуци

заварен внук и доведен внук ü

заварен внук и доведена внучка ï несъщи

заварена внучка и доведен внук ï първи братовчеди

заварена внучка и доведена внучка þ

.11 косвено-косвена причастност между внуци на техни препълни братя и сестри

съвнук и съвнук ü

съвнук и съвнучка ï пре-

съвнучка и съвнук ï пълни

съвнучка и съвнучка þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Както е казано по-горе, при свързването на три рода A, B и C с два брака роднинската близост между родствено и причастно несвързаните представители на двата странични рода A и C се изразява с величината съпричастност , която показва вида и степента на родствената еднаквост на използвания от тях при зонсосъчетаването зонсотипен материал на базовия род B. Между странични съпрузи на един и същ базов съпруг съпричастността е пряка

и като максимално пълна следва да бъде положена за равна на единица, т.е.

Тогава съпричастността на такъв страничен съпруг с останалите представители на другия страничен род ще бъде пряко-косвена

и ще има стойността на съответната им причастност

и

с базовия съпруг. А съпричастността между останалите представители на двата странични рода ще бъде косвено-косвена

и ще има стойността на евентуално по-малката от причастностите им със съответния базов съпруг. На фиг.5 връзките на съпричастност са отбелязани с пунктирани линии, а останалите означения са като

тези на фиг.4.

Когато базовите съпрузи са различни, съпричастността между страничните съпрузи е родствено-пряка

и като такава има стойността на родството

между базовите съпрузи – вж. фиг.6. Сега съпричастността на всеки от

страничните съпрузи с останалите представители на другия страничен род ще бъде родствено пряко-косвена

и ще има стойността на съответната им причастност с неговия базов съпруг. А съпричастността между останалите представители на двата странични рода ще бъде родствено косвено-косвена

и когато

и

ще има стойността на евентуално по-малката от техните пряко-косвени причастности със съответните им базови съпрузи. Когато

а когато

За

и

Някои от по-важните връзки на съпричастност са следните:

0-0-0. При един и същ базов съпруг, за единия от страничните съпрузи с представителите от поколението на другия страничен съпруг

.0 пряка съпричастност с другия страничен съпруг

----------------------------------- ü

съпруг и съпруг на една и съща жена ï

----------------------------------- ï

----------------------------------- ï съ-

----------------------------------- ï съпрузи

----------------------------------- ï

съпруга и съпруга на един и същ мъж ï

----------------------------------- þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

1-0-0. При различни базови съпрузи, за единия от страничните съпрузи с представителите от поколението на другия страничен съпруг

.01 родствено-пряка съпричастност с другия страничен съпруг при базови съпрузи препълни братя и сестри

баджанак и баджанак ü

------------------ ï пре-

----------------- ï пълни

етърва и етърва þ

.02 родствено-пряка съпричастност с другия страничен съпруг при базови съпрузи пълни братя и сестри

баджанак и баджанак ü

зълвеник и шуренайка ï пъл-

шуренайка и зълвеник ï ни

етърва и етърва þ

.03 родствено-пряка съпричастност с другия страничен съпруг при базови съпрузи непълни братя и сестри

“ } непълни

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

От останалите видове роднинска близост по-съществени са кумството, побащимството, осиновяването и побратимяването. Главните роднински връзки в тези случаи са:

А. Кумовете са официални свидетели на бракосъчетаването, а като правило – и на кръщаването. Те посвещават новобрачните в семейния живот и го покровителствуват. Кумството се наследява по мъжка линия.

.0 Между представителите на кумуваните поколения

кум и кумец ü

кум и кумица ï кумове

кума и кумец ï и кумци

кума и кумица þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

.1 Кръстничество – кумовете или други хора (обикновено това са деца на кумовете) приемат сред кръстените новокръстените деца на кумците.

кръстник и кръщелник ü

кръстник и кръщелница ï кръстници

кръстница и кръщелник ï и кръщелници

кръстница и кръщелница þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Б. Побащими на съпрузите от дадено семейство са съпрузите от друго семейство, което първото семейство избира при създаването си за по-близко общуване в новия живот.

.0 Между представителите от бащимените поколения

побащим и олнук ü

побащим и олнучка ï побащими

помайчима и олнук ï и олнуци

помайчима и олнучка þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

В. Осиновяването е официално приемане в дадено семейство на неродно дете като пълноправно дете на това семейство.

.0 Между представителите от синовените поколения

осиновител и осиновен ü

осиновител и осиновена ï осиновители

осиновителка и осиновен ï и осиновени

осиновителка и осиновена þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

.1 Между представителите от поколението на осиновените

роден и роден ü

роден и родна ï родни

родна и роден ï братя и сестри

родна и родна þ

роден и осиновен ü

роден и осиновена ï родни и осиновени

осиновена и роден ï братя и сестри

осиновена и родна þ

осиновен и осиновен ü

осиновен и осиновена ï съосиновени

осиновена и осиновен ï братя и сестри

осиновена и осиновена þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Г. Побратимяване чрез засукване от една и съща кърмеща жена.

.1 Между представителите от поколението на засукалите

собствен и собствен ü

собствен и собствена ï собствени

собствена и собствен ï побратими и посестрими

собствена и собствена þ

собствен и засукал ü

собствен и засукала ï млечни

засукала и собствен ï побратими и посестрими

засукала и собствена þ

засукал и засукал ü

засукал и засукала ï съмлечни

засукала и засукал ï побратими и посестрими

засукала и засукала þ

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

В така разработената максимално обхватна единна система на родовите връзки, основана върху системата на вътреродовите роднински връзки и съответно доизградена със системата на междуродовите роднински връзки, всяка от родовите връзки е еднозначно определена и терминологично разграничена от останалите. По една или по друга причина в реалната езикова практика тези изисквания често се нарушават. Например обикновено не е толкова ясно изразена разликата между препълни, пълни и непълни родственици и изобщо не става дума за възможностите на зонсотипното инженерство, каквато е да речем възможността да има препълни брат и сестра. На едни места сестрата на майката се нарича “тетка”, а сестрата на бащата се нарича “леля”, на други места и в двата случая сестрите се наричат “тетки”, а често и в двата случая се употребява само терминът “леля”. При това освен думата за означаване на родовата връзка в някои случаи има и различни от нея думи специално за обръщение на съответните хора един към друг, като например “татко” или “тате” и съответно “мамо” или “майко” за обръщение на децата към техните родители. Но обръщението “майко” се употребява и като уважително обръщение към коя да е достатъчно възрастна жена, която би могла да ни бъде майка, както и в още по-отвлеченото му значение в изрази като “О, майко моя, родино мила!”. Отвлечена е употребата и на обръщенията “лельо” или “бабо” към всяка жена, която е на възрастта около тази на майка ни и съответно около или по-голяма от тази на бабите ни, както и на обръщенията “чичо” или “дядо” към всеки мъж, който е на възраст около тази на баща ни и съответно около или по-голяма от тази на дядовците ни.

Освен местно разпространените думи “тетка”, “тетин” (обикновено наричан “калеко”), “леля”, “лелин” (“калеко”) и “свако” (използвана често за означаване и на “калеко”), употребени в системата еднозначно, за нейното хармонизиране се наложи да бъдат образувани и ред нови думи и съчетания от думи. Например с “бащински дядо” е означен дядото по бащина линия за разлика от дядото по майчина линия, означен с термина “майчински дядо”. Съответно е обяснението за “бащинска баба” и за “майчинска баба”. За разграничаване на по-далечните родствени дядовци от поколението на бащинските и майчинските дядовци са въведени термините “чичо-дядо” и съответно “вуйчо-дядо”, “втори чичо-дядо” и съответно “втори вуйчо-дядо” и т.н.

Макар с думата “буля” обикновено да означават само съпругата на по-възрастен брат спрямо по-млад брат, предложеното обобщение на термина буля е по-подходящо от термина “братовица”. Защото с аналогичните термини “сестриник” и “сестриница” се означават сестрини деца. А с думата “свако” обикновено означават изобщо зет на рода от същото или от предшествуващото поколение на неговия определител. В предложената система обаче с нея се означават само съпрузите на сестрите и на братовчедките на определителя, понеже за зетьовете от предшествуващото поколение се използват термините “тетин” и “лелин”.

По-младият от съпруга на булята девер се нарича още “драгинко”. На пастрока казват и “отчов”, на чината казват също така “чана” и “стрина”, на вуйната казват и “учинайка” и т.н. Заедно с думата “олнук” за означаване на същото понятие се употребява и нейният вариант “онлук”, което свидетелствува за произхода им от думата “оллук” – неродственик.

Отношенията между природени и заварени или/и доведени деца в дадено семейство са отношения между непълни братя и сестри.

В края на тази тема искам да отбележа, че съществена черта на българския дух е богатият ни речник за означаване на различията в сложната система на родовите връзки. Докато брата на баща си ние наричаме чичо, а на брата на майка си казваме вуйчо, в руския език и за двата случая има само една дума “дядя”, в английския език тази обща дума е “uncle”, във френския език тя е “oncle”, а в немския език е “Onkel”. Какво биха разбрали хората, които знаят само такива езици, от българския израз “Уж роднини де – на шурея му шуренайка”?!

2.3. РЕД НА РАБОТАТА

Добър родоизследовател може да стане само този, който не остава равнодушен пред проблема за самопротивостоенето в човека, за неговата вътрешна противоречивост, за това, че във всеки от нас е скрит както ангелът, така и дяволът. Първоначално вниманието на родоизследователя обикновено се насочва към проучване на видни общественици или на по-изтъкнати личности от своя род, при което веднага се сблъсква с недостига на сведения поради недостатъчната близост с изследваната личност. Този проблем отпада само когато родоизследователят направи предмет на своите родови изследвания собствената си личност, независимо от нейната значителност или незначителност в рода или в останалата част на обществото. Родословието на семейството създало самия родоизследовател представлява началото на такова именно оптимално изследване на личността. Това възможно най-ефективно и пълно родово изследване започва с описанието на собствения ти род, образуван от съединяването на родовете на двамата ти родители. То се нарича семейно родословие, защото родното ти семейство е в неговия център и вън от неговите рамки изследваният род е еднакъв за всичките му деца. Разработването на семейно родословие дава възможност най-добре да се съчетае естественият интерес на хората към своето минало и към човешката същност с родствените и роднинските връзки между тях. При това, заедно с инициатора на такова родословие в изследванията участвуват както хората от родното му семейство, така и всички родственици и роднини на това семейство. Така веднага отпадат ограниченостите при изследванията само на предците или само по мъжка или само по женска линия, както и при изследванията само на дадено потекло в рода. По този начин ясно изпъква в цялата си сложност обектът род на даден човек, който обект до сега не е бил предмет на родовите изследвания.

Издирванията на сведения за нашето семейно родословие започнахме с моя баща Стефан Христев Манев през лятото на 1962 г. След неочакваната му смърт през 1974 г., за една година изследването ни се оформи в следния примерен вид:

Р О Д О С Л О В И Е

н а

Стефан и Златка

М а н е в и

Родословна книга

т е т р а д к а 1

1. Призив

2. Въведение

2.1. За човешката същност

2.2. Система на родовите връзки

2.3. Ред на работата

3. Основни данни

3.1. За родния край

3.2. Родственици и роднини

т е т р а д к а 2, т е т р а д к а 3, ...

3.3. Изказвания на родственици и на роднини

Приложения

1. Приложение 1 – адресник

2. Приложение 2 – албум

албум 1 – за мъжката линия

албум 2 – за женската линия

албум 3 – за последното ядрено семейство

тетрадка за пояснения към албума

3. Приложение 3 – архив

документи за рода

тетрадка за пояснения към документите

Данните за рода се събират в родословна книга и в приложените към нея адресник, албум и архив, за които бяха направени по поръчка подходящо големи тетрадки и албуми със здрава подвързия. Първата от поредицата номерирани тетрадки на родословната книга съдържа призив към рода, въведение към родословието и синтезираните основни данни за рода, а в следващите номерирани тетрадки се правят писмените изказвания на родственици и на роднини. В краткия и разбираем за всички призив към рода са дадени подбудите за разработването на семейно родословие, целта на това изследване и най-общия ред на работата. Предложеният вид на въведение към родословието представлява всъщност една теория на родовите изследвания, където техният инициатор може да изложи възгледите си за човешката същност, поне да набележи твърде сложната система на родовите връзки, да даде схемата на ядрото на своя род и по-конкретно да определи реда на работата. Разделът За родния край е замислен като самостоятелно изследване на инициатора на родословието за онзи край, откъдето са неговите родители и където той се е родил. А като използва събраните за рода данни, инициаторът периодично ги синтезира и подрежда в раздела Родственици и роднини.

Най-динамичният и интересен раздел в така организираното родово изследване несъмнено представляват изказванията на родствениците и на роднините. По план на инициатора, който съхранява родословната книга, тя преминава от едно родово семейство в друго. В предвидените за целта официални тетрадки на родословната книга поканените родственици и роднини правят изказвания за своя произход, за своя живот, за децата си, когато имат такива, и изобщо за разбиранията си за човешката същност. По преценка на инициатора може да бъдат поканени да се изкажат в родословната книга и роднини от неродови семейства. Ако получат предварително необходимите указания за начина на работа от него и една неофициална тетрадка за разработване на чернова на изказването си, около 50 денонощия са достатъчни на хората да се запознаят с интересуващите ги от написаните вече изказвания и да направят своето изказване. Когато по някаква причина изказващият се не може сам да напише или да впише изказването си, неговите най-близки или инициаторът следва да му помогнат за това. Логично е най-напред да се изкажат бащата и майката на инициатора, после родителите на неговите родители и веднага след това трябва да се поканят за изказване по старшинство на възрастта им братята и сестрите на дядовците и на бабите на инициатора с техните съпруги и съпрузи, както и останалите негови най-възрастни родственици и роднини. После за изказване се поканват, пак по старшинство на възрастта им, братята и сестрите на бащата и братята и сестрите на майката на инициатора с техните съпруги и съпрузи, поне някои от първите братовчеди и братовчедки на бащата и на майката с техните съпруги и съпрузи, братята и сестрите на инициатора и неговите братовчеди и братовчедки с техните съпруги и съпрузи, и т.н. При всяко по-специално обстоятелство този нормален ред на изказванията на родствениците и на роднините следва гъвкаво да се променя от управляващия го инициатор на родовото изследване. Никой няма право да изменя или да унищожава каквото и да било от веднъж събраното в този труд. Корекции всеки може да прави само в своето изказване и то преди да се е подписал под него. Много от зацапванията може да се избягнат ако черновата на изказването добре бъде обмислена и редактирана като цяло и чак след това бъде преписана с химикал в съответната официална тетрадка. Тези чернови се събират в архива.

Съставянето на семейно родословие започва с проучване и описване на хората от ядрото на рода на инициатора на изследването, докъдето те се знаят. Още на този сравнително най-лесен етап възниква проблемът за групирането и подреждането на неимоверно разнообразния и труден за осмисляне материал, който се получава при родовите изследвания. За неговото решаване тук се предлага специална система за групиране и подреждане на родоведския материал, основана на подходящо кодиране на участниците в движението на зонсотипния материал в ядрото на рода. Както е показано на фиг.7, сведенията за произхода на хората от

ядрото на рода, показано на фиг.2, тук са представени кодирано и по-пълно заедно с означенията за първите семейства на децата от последното ядрено семейство, както и за децата на тези първи семейства. Съгласно избраната система за означаване, точката между два кодови символа показва зонсосъчетаване в семейство на зонсосъчетателите, отбелязани с тези символи. Евентуалните извънсемейни зонсосъчетавания се бележат с незапълнено по средата си кръгче, поставено между съответните кодови символи, а с буквата “x” между символите се означава липса на сведения за семейство. Непрекъснатата стрелка от точка, от незапълнено по средата си кръгче или от знака “x” към кодов символ сочи зонсосъчетател, за произхода на който се знае нещо, а прекъснатата стрелка показва липса на сведения за него. Редът на поколението за всеки зонсосъчетател в рода се дава с числото, означено с цифрите преди запетаята в неговия символ, като за нулев е избран редът на поколението на определителя на рода, какъвто в случая е инициаторът за разработване на семейно родословие. При това с числата от естествения ред се бележат редовете на съответните следващи поколения, докато за означаване редовете на предшествуващите поколения се използват съответните отрицателни числа с минус, поставен под знака на числото.

Веригата от знаци след запетаята на кодовия символ показва мъжки или женски зонсосъчетател в зависимост от това, дали завършващата я цифра означава нечетно или четно число. Както се вижда от кодираната схема, кодовите символи на ядрените зонсосъчетатели имат след запетаята само числа и те са подредени по такъв начин, че заедно с числото преди запетаята еднозначно определят мястото на всеки от ядрените представители на рода спрямо децата от последното ядрено семейство. Ако абсолютната стойност на числото за означаване на реда на поколението се отбележи с буквата c, числото след запетаята в символа на женския ядрен зонсосъчетател се означи с буквата d, а съответното число в символа на мъжкия ядрен зонсосъчетател се означи с буквата e, общият вид на ядреното семейство ще се означи с израза c,e.c,d , където d е четно число, а e = d + 1 е нечетно число.

Така получената система за означаване може да се разшири за останалите представители на рода и за всички други хора, които по един или по друг начин се свързват с този род. Например за неядрено дете на ядрени зонсосъчетатели числото преди запетаята е с единица по-голямо от това на родителите му, а веригата след запетаята се образува от последователно съчленяване на съответната верига e на неговия баща със съответната верига d на неговата майка, след което се поставя тире и накрая се пише собственото число на детето, което е равно на 1 за първо момче, на 3 за второ момче, на 5 за трето момче и т.н., и съответно е равно на 0 за първо момиче, на 2 за второ момиче, на 4 за трето момиче и т.н. Неядрените деца от ядрено семейство c,e.c,d се подреждат от ляво на дясно хронологично и съответно се бележат пълно с c – 1,ed-1 , c – 1,ed-3 , c – 1,ed-5 и т.н., или съкратено c – 1,-1 , c – 1,-3 , c – 1,-5 и т.н., когато са момчета, и пълно c – 1,ed-0 , c – 1,ed-2 , c – 1,ed-4 и т.н., или съкратено c – 1,-0 , c – 1,-2 , c – 1,-4 и т.н., когато са момичета. За представителите на нулевото поколение нулата пред запетаята вече не се подчертава.

Понеже изследваният род е общ за браковете на представителите на други родове с неговите представители, тези негови представители аналогично ще наричаме базови съпрузи, а съответните представители на другите родове ще наричаме странични съпрузи. Кодовият символ на страничен за рода съпруг се образува, като за число преди запетаята се взема съответното число на базовия му съпруг, а между запетаята и тирето се поставя съответното съчленение на базовия му съпруг завършващо с буквата U, или съкратено само буквата U, когато между съпрузите няма връзки на родство. След тирето се записва собственото число на този страничен съпруг, което е с единица по-голямо от това на базовата съпруга и съответно е с единица по-малко от това на базовия съпруг. Да речем, баща ми, като четвърто по ред момче от семейството 2,3.2,2 ще се означи пълно с 1,32-7, а семейството му с майка ми, което на кодираната схема е означено с 1,1.1,0 , в системата на семейства за неговите братя и сестри ще има съкратено означение 1,32-7.1,U-6 , докато в системата на семейства за мамините братя и сестри нейното семейство с татко съкратено ще се означи аналогично с 1,U-3.1,10-2 , защото мама е второ по ред момиче от семейството 2,1.2,0 . В пълния кодов символ на по-далечен продължител на родовото ядро, веригата след запетаята запазва частта от веригата между запетаята и тирето на кода на неядрения базов родител, а след тирето се съчленяват последователно частта от веригата след тирето на кода на неядрения базов родител със собствените числа на страничния родител и на продължителя. Затова с отдалечаване от родовото ядро в кодовия символ на продължителя на рода се появява и нараства една верига от цифри между тирето и собственото му число, която може да бъде наречена негово допълнително число. Там където не би възникнала неясност, както продължителите на родовото ядро, така и страничните за рода съпрузи се отбелязват съкратено. Например момчетата от семейството c – 1,-1.c – 1,U-0 се бележат с c – 2,-101 , c – 2,-103 и т.н., а с c – 2,-100 , c – 2,-102 и т.н. се бележат момичетата от това семейство, докато с c – 2,-011 , c – 2,-013 и т.н. се бележат момчетата и с c – 2,-010 , c – 2,-012 и т.н. се бележат момичетата от семейството c – 1,U-1.c – 1,-0 . Аналогично момчетата от семейството c – 2,-101.c – 2,U-0 се бележат с c – 3,-10101 , c – 3,-10103 и т.н. и пр.

Когато има кръвосмешение между представители на базовия род, за базов съпруг се приема по-близкият на определителя на рода родственик или мъжът, ако родството на кръвосмесителите с определителя на рода е еднакво. В означенията на такова семейство кодовите символи на кръвосмесителите се дават в пълния им вид, а в кодовите символи на техните деца между запетаята и тирето се поставя в скоби съчленението от съответните части на веригата на базовия и на страничния родители. Това съчленение или поне скобите на неговото място се отбелязват в кодовия символ на всеки от продължителите на кръвосмесителите, докато набраното от кръвосмешението допълнително число на продължителя може и да не се пише. При кръвосмешение в семейство от ядрото на рода неговата нормална симетрия се нарушава. Ако например ядрените зонсосъчетатели 2,3 и 2,2 от кодираната схема бяха първи братовчеди чрез зонсосъчетателите 3,6 и 3,5 , вместо семействата 4,13.4,12 и 4,11.4,10 трябва да има само едно семейство 4,13.4,10 , за което са възможни разклоненията към 5,27x5,26 и 5,21.5,20 . Когато кръвосмешението на базовия съпруг става в друг род, което е възможно от вторите продължители на родовото ядро нататък или за деца от неядрени семейства на ядрени зонсосъчетатели, в кодовия символ на страничния съпруг между запетаята и тирето се поставя буквата G вместо буквата U. За останалите възможни връзки на сродяване при изследвания род, каквито са например евентуалните неядрени семейства на ядрените зонсосъчетатели, повечето от едно семейства на продължител на ядрото, осиновяванията и т.н., кодовата система се разширява по подобен на описания вече начин.

В родословната книга и в нейните приложения първичните и синтезираните данни от изследванията на рода като правило се систематизират според така изложената кодирана схема, при което се започва с най-далечния възел най-отляво, какъвто в случая е възелът 7,127.7,126 . След като се изчерпат данните за разглеждания ядрен възел, излагат се хронологично и докрай данните за потеклото или евентуално за потеклата на неговите зонсосъчетатели, но без разклонението на зонсосъчетателя от следващия ядрен възел. После се продължава с най-далечния и най-отляво разположен измежду известните възли от родовото ядро на другия зонсосъчетател от следващия ядрен възел, като по този начин се подреждат данните за всички възли от ядрото на неговия род. Едва тогава се преминава към излагане на данните за следващия ядрен възел.

Когато започнах да разработвам теорията на родословието, за пръв път ясно разграничих величините време и място като хронопространствени координати от величините продължителност и протяжност като съответни интервали в хронопространството. Заедно с това се натъкнах на недесетичността на едни и десетичността на други от подразделенията на единиците мерки за продължителност, както и на пропускането на нулата при отбелязване на годините, месеците, седмиците и денонощията и на използването на нулата при отбелязването на часовете, минутите и секундите. По-късно установих голяма хаотичност при образуване названията и означенията на десетичните кратни и дробни измерителни единици, както и на опитите да се подобри съвременният календар.

Еволюцията на нашата Вселена образува необратима последователност от различни състояния, която нагледно се представя с една насочена права линия и може да бъде наречена хрон – от названието на древногръцкия бог Хронос – вж. фиг.8а. Продължителността

е интервал по оста на хрона, за измерване на който предварително е избран някакъв друг интервал

за единица мярка. Всяка пренебрежително малка продължителност се нарича момент по оста на хрона, а с термина време t ще означаваме само положението на даден момент по нея. За еднозначно определяне на координатата време t освен измерителната единица за продължителност

предварително трябва да бъде избрано и положението на някакъв друг момент

за начално. В българския език физичната величина продължителност t отдавна е разграничена от физичната величина време t с изразите: “един час” – за означаване на определена трайност на процес и “един часа” – за означаване на определено положение на даден момент спрямо положението на друг момент, избрано за начално. Самата еволюция на Вселената ние възприемаме като непрекъснато отдалечаване на сегашния момент от миналите моменти в посока на бъдещи моменти, което кратко означаваме с думите “ход” или “течене на времето t”.

От своя страна пространството най-общо може да се определи като различие във всеки от моментите на еволюцията на Вселената като цяло. Тогава протяжността изобщо е интервал пространство, а място изобщо се нарича положението на достатъчно малка протяжност (наричана още точка, когато може да се пренебрегнат нейните размери) в разглежданото пространство. Първичната едномерна протяжност наричаме дължина l, двумерната е площ A, а тримерната представлява обем V. Удобно е предварително избраните измерителни единици за тези три вида протяжности да са взаимно свързани, както са например метърът

квадратният метър

и кубичният метър

За определяне на място в тримерното пространство началото обикновено се фиксира като се избира правоъгълна координатна система, в която положението на всяка точка P еднозначно се дава с нейния радиус-вектор

- вж. фиг.8б.

На свой ред и различните равновесни термодинамични състояния образуват еднопосочна последователност, която нагледно се представя с един лъч и може да бъде наречена терм – от гръцката дума qermoV - топъл, горещ – вж. фиг.8в. А температурният интервал q (означен на фиг.8в и с термина термс, аналогично на продължителността t, означена на фиг.8а и с термина хронс) може да се измери, ако предварително бъде избран друг такъв интервал

за единица мярка. Също така и всяко равновесно термодинамично състояние се характеризира с положението си по оста на терма, наречено термодинамична температура T, когато се отчита от така наречената абсолютна нула

с предварително избраната измерителна единица келвин

Аналогията между хронната координата време t, пространствените координати x, y, z и термната координата T се задълбочава от наличието на начало на Големия взрив в еволюцията на Вселената, преди което губи смисъл нейното хронопространствено описание. Обърнете внимание, че уреда за отчитане на хронната координата наричаме хронометър (или часовник), а уреда за отчитане на термната координата наричаме термометър. В такъв случай секундомера, като уред за измерване само на продължителност, може да наречем хронсметър, а аналогичния му уред за измерване само на температурен интервал, какъвто е метастатичният термометър, може да наречем термсметър. И ако искаме да завършим терминологично така набелязаната система от основни понятия, на термина “пространство” ще трябва да съпоставим термина хоро (от cvroV - пространство; протяжност; място), терминът “протяжност” ще стане хорос, а терминът “място” ще стане хорура. Тогава “времето” става хронура, а “температурата” става термура. При това “метърът” ще стане хоросметър, а “локатора” ще наречем хорометър по аналогия със сега употребяваните хронометър и термометър.

Сегашната широко употребявана система за означаване на времето t има следните съществени недостатъци:

а) Главните периодични продължителности тропичната година и средното слънчево денонощие, които определят ритъма на живота върху Земята, са подразделени недесетично на месеци, седмици, часове, минути и секунди, което не съответствува на наложилата се десетична бройна система.

б) За означаване положението t на даден момент в рамките на продължителности по-големи от денонощието се използват числителните редни на протичащата година, протичащия месец и протичащото денонощие, при което няма “нула години”, “нула месеца” и “нула денонощия”. А в рамките на денонощието за означаване положението t на даден момент се употребяват числителните бройни на протеклите до момента часове, минути, секунди и съответни части от секундата, отчитани от съответното предварително избрано начало. Иначе казано, в първия случай се нарушава съответствието на скалата за означаване на времето с оста на реалните числа, а във втория случай това съответствие се възстановява.

в) Хаотична е и системата за образуване названията и означенията на десетичните кратни и дробни измерителни единици, поради стихийното си създаване.

Най-лесно може да се оправи системата за образуване названията и означенията на десетичните кратни и дробни измерителни единици, като вместо сегашната твърде несъгласувана система (вж. таблица 1) се приеме една добре съгласувана система в духа на показаната в таблица 2.

Т А Б Л И Ц А 1

Т А Б Л И Ц А 2

Преди всичко имената на представките може и трябва да се свържат с имената на съответните им числа, които образуват най-широко разпространената система за тяхното назоваване, като се означат стандартно с латински букви. За разлика от таблица 1, в таблица 2 имената на всички представки за положителните и съответно за отрицателните степени на десет са образувани строго аналогично и заедно с това аналогично са разграничени едно от друго. Означенията на представките за кратни измерителни единици са с главни латински букви, а означенията на представките за дробни измерителни единици са със съответните им малки латински букви. За да бъдат буквите по една за означаване на всяка от представките и лесно да се помнят, за най-употребяваните първи седем чифта представки се използват началните букви на съответните им названия, понеже тези букви са различни. По същата причина може да се използват началните букви на съответните названия за означаване на представките и на деветия, единадесетия и дванадесетия чифтове. А за осмия и десетия чифтове се налага да се използват вторите букви, докато за тринадесетия чифт следва да се използва четвъртата буква.

Значително по-трудно е да се изоставят сегашните часове, минути и секунди, като вместо тях се използват десетичните подразделения на средното слънчево денонощие

а именно:

Ако освен това се изоставят и сегашните месеци, времето t ще може стандартно да се означава с броя на годините, денонощията и десетичните подразделения на последното денонощие, които са изтекли до дадения момент от предварително избрания момент за начален. Календарът може още да се подобри, като първият ден на годината се постави възможно най-близко около момента на зимното слънцестояние за Северното полукълбо, а седмичният работен цикъл се замени с петдневен работен цикъл, да го наречем квинт. На сегашния етап квинтът ще се състои от четири пълни работни дни и един завършващ го почивен ден, в означението на който последната цифра винаги ще бъде 4 или 9. Тогава в обикновената година ще се получат 73 почивни дни, където може да се разпределят всевъзможните национални и междунационални празници. Високосният 366-ти ден може да се чества като допълнителен празник в края на олимпийската година (когато тя е високосна), а единственият неработен делничен ден през годината ще бъде само първият й ден, ако не отчитаме религиозните празници. Часовникът ще може да се замени от електронен хронометър, който за всекидневните нужди е достатъчно да има осем цифрови позиции – първите три за означаване броя на изтеклите денонощия от началото на годината до дадения момент, а останалите пет за означаване броя на изтеклите десетични подразделения на протичащото в момента денонощие. Тогава във всеки момент всеки човек лесно ще се ориентира кой-момент от денонощието е, кой ден от квинта е, кой сезон от годината е, коя година от десетилетието е, кое десетилетие от столетието е, кое столетие от хилядолетието е и в частност – кога започва следващото хилядолетие.

Трябва да отбележа, че въвеждането на предложените подобрения за означаване на времето се затруднява изключително много и от факта, че то налага промяна на цялата сегашна Междунационална система измерителни единици. А за това е необходимо да се изяснят и преизберат основните измерителни единици в нея чрез свързването им с фундаментални физични константи и закони в една по-съвършена измерителна система.

Въпреки големите трудности и неясните далечни перспективи по заменяне на сегашната система за означаване на времето t с новата по-рационална система, нейните предимства са толкова големи, че си струва още при разработване на това родословие тя да почне да се прилага макар и частично. Затова се препоръчва по правило времето t в него да се бележи с броя на годините, денонощията и десетичните подразделения на последното денонощие, които са изтекли от сега използваното начало на новата ера до дадения момент. Само при изказванията на родствениците и на роднините може да се използва сегашната система за означаване на времето. Връзката между новата и сегашната системи е дадена в таблици 3, 4 и 5. На таблица 3

Т А Б Л И Ц А З

Т А Б Л И Ц А 4

Т А Б Л И Ц А 5

денонощията от годината са означени последователно с числата от 0 до 364 или до 365 при високосна година и под всяко от тези числа е поставен съответният пореден номер на денонощието от месеца, чийто пореден номер е даден в най-горния ред на таблицата. В таблица 4 са дадени положенията на моментите от денонощието през един хектед, изразени в часове, минути и десети от минутата. А в таблица 5 са дадени положенията на моментите от хектеденонощието през един декилед, изразени в минути, секунди и стотни от секундата. С помощта на тези таблици всяко време означено в сегашната система може с достатъчна за всекидневните нужди точност да се преозначи в новата система. Например моментът в който татко издъхна 4 часа и 20 минути на 1974-06-05 ще се означи в новата система с 1973.155,1806 , защото до този момент са изтекли 1973 години от началото на новата ера, 155 денонощия от протичащата 1974-та година, 18 хектеда от протичащото 156-то денонощие и още около 6 декиледа от протичащия 19-ти хектед на денонощието. Числото 155 се намира в таблица 3 над датата 5-ти юни. Числото 0,18 е получено от таблица 4, където най-голямото измежду числата по-малки или равни на 4 часа и 20 минути е числото 4.19,2 , което се намира в колоната 1 децед и на реда 8 хектеда. А числото 0,0006 е получено по аналогичен начин от таблица 5 като е взето предвид, че стойността на остатъка 0,8 минути = 48 секунди е най-близка до стойността 51,84 секунди от таблицата. Изобщо стойността на отбелязваното време се дава със значещи цифри до разреда на неточността, с която моментът е отчетен или е прието да се означава. Така денонощията от годината се означават само с точка и цяло число след нея, като да речем годишнината .155 или .156 – при високосна година. Впрочем, ако се приеме предложеният календар, тогава и годишнините до 365-то денонощие на годината няма да се менят. Изключение ще правят само годишнините на събитията, станали през 366-то денонощие на високосна година, които точно ще се отбелязват само при високосна година и с едно денонощие предварително ще се отбелязват при невисокосните години.

Разработването на семейно родословие дава възможност на всеки от участниците повече или по-малко да се издигне над всекидневието, да направи някаква преоценка на важното и на неважното в краткия ни живот и като я сподели, да помогне и на останалите да напредват в него. Според възможностите си инициаторът на родословието може да надрасне началния етап на родоведа, който се задоволява само да събира и да подрежда данните. По-нататък той може да се превърне и в родоизследовател, като използва така получените резултати за цялостно изследване на своята личност, с което ще допринесе за непосредственото издигане на родознанието в персонология. Освен това разработването на семейно родословие представлява добра основа и подтик за организиране и провеждане на родови срещи на отделни потекла, каквато направихме и ние в село Голям дол, Старозагорско, на потеклото на Гено Милчев и съпругата му Петра. От около 2000 родственици и роднини в това потекло на срещата дойдоха повече от 500 човека. Освен добре подготвената програма, за незабравимите преживявания на участниците в срещата най-много допринесе пълната схема на потеклото, която начертана с различни цветове върху съединени един с друг кадастрони запълни цялата естрада на мегдана на селото. Големият интерес към материалите на родовата среща помогна за издаването им в брошурата “Родова среща в Голям дол, 1 май 1982”.

2001-05-24, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 5.2.