4.1.1.1. ДА ИЗДИГНЕМ БЪЛГАРСКИЯ ДУХ!

Сегашните българска държава и българска нация възникнаха и се развиват на Балканския полуостров в трите географски области Мизия, Тракия и Македония. Вярно е, че това място е кръстовище на много народи и интереси. Обаче още по-дълбока истина е, че главната причина за националните ни беди е в нашето разединение, а оттам и в податливостта ни на външни влияния, при което жертва стават националните ни интереси.

Ярък пример за такава безпътица е безогледното дестабилизиране на българската нация от самите управлявящи страната след 1989-11-10, което стига до открито рушене на българската държавност [1]. Наистина, непознат в човешката история и мъчителен е преходът на страните с комунистическа обществена система към система на естествено съвременно развитие на обществото. Голямата трудност идва от това, че дългогодишният идеологически, политически и стопански монополизъм атрофира способността ни за свободна инициатива, лиши ни от истинска частна собственост като основа за развитието на нашата фактическа свобода и, както изглежда, непоправимо деформира съзнанието на повечето от нас с порочния идеал за "справедливост на общественото равенство". Поради тези обстоятелства сред политиците ни доминират именно хората с тоталитарно увредено съзнание, които са слепи за посочените поражения, диагнозата им за лечение на обществото е погрешна и дори в опитите си да му помогнат те само режат здрави тъкани. Затова стопанската реформа започна погрешно с освобождаване на цените на стоките и продължава с освобождаване на цената на лева без да са дадени реални възможности да се развива свободната инициатива - вж. осовата стрелка от етап 3 към етап 2 в избрания от правителствата на Луканов и на Попов път на стопанската реформа, показан на фиг.1б. При настъпилия голям

Фиг.1

упадък на производството тази неестествена последователност на етапите на реформата закономерно доведе до всеобща спекула във всички сфери и на всички нива на нашия пазар. Така пред нас зина бездната на неудържимата инфлация и точно на ръба й Парламентът ни самоуверено подготвя закони за приватизиране (вж. страничната стрелка от етап 2 към етап 4 на фиг.1б), при които връщането на земята ще се обезсили от многобройни условия [2], а разобществяваните предприятия ще бъдат продавани, въпреки че те са си наши, и че сме станали бедни по вина на държавата [3].

Но има цялостен български план за разумно и решително извършване на стопанската реформа в продължение на не повече от три години, публикуван в нашата преса още през лятото и есента на миналата година [4]. Естественият ред на етапите на реформата е показан схематично на фиг.1а. Тогава планът имаше следния вид:

І. Парламентът незабавно да замрази започнатото разглеждане на всички досегашни проблеми като несъществени.

ІІ. Вместо с тях веднага да се заеме с обсъждане и приемане на План за прехода от държавномонополно към общественопазарно стопанство в България, който в най-общи линии предвижда:

1. В срок до един месец от неговото приемане правителството да

внесе и Парламентът да обсъди и приеме първите три най-неотложни закона в следния ред:

а) Закон за свободната инициатива на гражданските и на юридическите лица в България, в който да се приспособи за нашата страна най-важното от съответните закони на САЩ, Германия и Япония. Неизбежните несъвършенства на този закон, както и на останалите набързо съставени и приети закони ще се оправят след това. Главната му роля в момента е да премахне държавния монопол и да разчисти пътя на свободната инициатива като отмени всички досегашни закони за стопанска дейност вътре и вън от страната. Предвидените в него данъци трябва да се определят максимално просто, да се събират от специализирана Данъчна инспекция и размерът им да е такъв, че силно да подтиква свободната инициатива. Това е единственият начин да се даде ход на свободната пазарна конкуренция, без която е невъзможно успешно и с изгода да се направи следващата стъпка на реформата с приемането на втория най-неотложен закон.

б) Закон за пазара на лева, по който възможно най-безболезнено да се освободи цената на лева на вътрешния и на външния пазар така, както са освободени цените на валутите на посочените три страни. Тогава с даващия тон лихвен процент на БНБ, със свободно определяните лихвени проценти на останалите банки и с други подходящи мероприятия ще се събират инфлационните свободни пари за да бъдат давани само на онези предприятия, които при новите условия могат да печелят. Ако всичко се направи както трябва, тези именно предприятия не само ще поемат хората от фалиралите предприятия, но ще търсят и още работна сила. Едва след това трябва да се направи третата стъпка на реформата с приемането на последния най-неотложен закон.

в) Закон за пазара на стоките, с който да се установи график за постепенно освобождаване на контролираните от държавата цени на стоките и да се вземат съответните мерки за осигуряване на обществено слабите слоеве поне за първата година на прехода.

Като се опрем на тези три закона може да започнем нормално да работим, да ограничим инфлацията и да гарантираме оцеляването си, с което ще създадем условията за специално за случая пазарно приватизиране на разобществяваната собственост. Въз основа на тях и с оглед на следващите стъпки на реформата трябва да се състави държавният бюджет за 1991 г.

2. В срок до два месеца съответно да се приеме Закон за разобществяването и приватизацията. С него да се анулират всички разобществявания на обобществената собственост, които са станали от 1989-11-10 до сега и да се определи кои земи и предприятия в началото да бъдат държавни или общински. По него да стане и безвъзмездното връщане или разпределяне на останалата обобществена собственост между всички пълноправни български граждани и съответните й бивши собственици посредством поземлени, индустриални и лични възстановителни бонове, както е казано в статията "Върнете ни собствеността!". В срок до един месец да се съберат необходимите сведения за обобществената след 1944-09-09 собственост, а също така и за трудовия и пенсионен стаж на гражданите до края на 1990 г. Прилагането на закона да се осъществява от временен Комитет по разобществяването и приватизирането към Министерския съвет.

Сравнително подробната разработка на този най-деликатен от всички закони показва, че той ще съживи подтиснатото ни чувство за собственост по най-сигурния начин, като веднага всички ни направи собственици и така бъдем принудени да се втурнем да си гоним стопанските интереси. Заедно с това ще възстанови потъпканите ни права на бивши собственици и експлоатирани от досегашната държава граждани, като ни обезщети по възможния най-справедлив и лесно осъществим начин с безвъзмездно върнатата ни собственост. Така ще възстановим вярата си в собствеността като най-динамичната страна на фактическата ни свобода, в законността на нашата държава и в мъдростта на справедливостта. Пример за това е и решаването на проблема с осигуровката на възрастните хора, които като най-пострадали ще получат съответно и най-много от разпределяното между гражданите прекалено одържавено обществено богатство. Нямат основание да се чувствуват ощетени и младите хора. Защото никой нищо не е отнесъл на оня свят и цялата безвъзмездно върната собственост практически веднага ще се използва тъкмо от тях, понеже именно те са годни да правят това най-добре. Що се отнася до възможностите за раздробяване на земята и за рентиерството те следва да се регулират така, както са се установили в развитите страни.

3. В срок до три месеца съответно да се приеме Закон за финансовия пазар. С него да се поставят основите на съвременна финансова система на страната и функционирането на трите пазара да се съгласува така, както е в развитите страни.

4. В срок до четири месеца съответно да се приеме Програма за ликвидиране на нерентабилната или екологично опасна тежка промишленост и на съответната химична промишленост. Още преди цялостното приемане на програмата, в срок до един месец от образуването си комисията за нейното изготвяне да предложи за незабавно закриване най-енергоемките или екологично опасни обекти.

5. В срок до пет месеца съответно да се приеме Програма за насочване развитието на България към биодинамично селско стопанство, туризъм и онези съвременни производства, които потребяват повече интелект вместо енергия, материали и вносни суровини.

ІІІ. В срок до една седмица от приемането на Плана Парламентът да учреди и седемте свои комисии за предварително обсъждане и текущо формулиране на посочените пет закона и две програми. Поне по трима представители на всяка от тези комисии да участвуват с право на съвещателен глас в работата на предварително сформираните съответни комисии от експерти към Министерския съвет, които подготвят предложенията. Парламентът да започне да размразява досега разглежданите проблеми само когато е изпълнил всичките си задължения по Плана за прехода.

Изключително кратките срокове за приемане на законите и програмите в изложения План за прехода са продиктувани от голямото закъснение на реформата в момента на предлагането на Плана. След още половин година закъснение и наложено от засилващото се стопанско напрежение освобождаване на цените на стоките и на цената на лева започна стопанската катастрофа в страната. За да спрем развитието на катастрофата при сегашните обстоятелства, трябва да намерим сили да се върнем към естественото начало на реформата, а именно - да приемем най-сетне предлагания ЗАКОН ЗА СВОБОДНАТА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНСКИТЕ И НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА В БЪЛГАРИЯ с неприкосновена частна собственост, както е в развитите страни - вж. страничната стрелка от етап 2 към етап 1 на фиг.1в, където е показано как да продължим реформата след погрешното й начало. Заедно с това трябва да премахнем безусловното право на Парламента да приема закони с обратна сила - вж. страничната стрелка от етап 1 към етап 2 на фиг.1в. Тогава преценката за "изключителност на обстоятелствата" ще се прави само на допитване от българските граждани, при което ще се изключи произволът на управниците да стоварват върху техния гръб своите грешки. При това правителството трябва да си направи сметката така, че държавата наистина да осигури оцеляването ни чрез приемането на поне едногодишен график за постепенно освобождаване на контролираните от нея цени на животоподдържащите стоки - вж. страничната стрелка от етап 2 към етап 3 на фиг.1в. С така набелязаните стъпки ще насочим усилията си да създадем с наличните сили и средства реално пазарно стопанство, а започналото "диво приватизиране" незабавно трябва да замразим. Най-малко два-три месеца трябва да минат след приемането на първите три най-неотложни закона, за да успеем да пресечем сегашното пазарно беззаконие, да започнем истински да работим и така морално и материално да се подготвим да приемем и рационално да оползотворим една истинска частна собственост - вж. естественото продължение на реформата след етап 3 на фиг.1в.

За съжаление съзнанието на сегашните ни управници е така неизлечимо деформирано, че те са в състояние само безпомощно да обикалят около показаното на фиг.1б погрешно начало на реформата, в резултат на което ускоряват развитието на стопанската катастрофа. Доказателство за това са антипазарният характер на приетия от Парламента закон за земята и непреставащите поправяния на Указ №56, който още на 1989-11-11 трябваше изцяло да бъде отменен като непоправимо антипазарен. Трагедията на България обаче само започва с неспособността на нейните ръководители да намерят верния път за неотложната стопанска реформа. Защото на всичкото отгоре те са и опасно обезбългарени, с което многократно задълбочават и разширяват тази трагедия. Няма друго обяснение за единодушието, с което всички участници в първата "Кръгла маса" подкрепиха антибългарското решение от 1989-12-29. Под благовидните лозунги за възстановяване на правата на човека и за подготовката ни за влизане в общоевропейския дом, с този акт безусловно беше поощрен турският сепаратизъм в България. Освен това той беше и узаконен с регистрирането на неговото антиконституционно Движение за права и свободи. После и новоизбраният Парламент се оказа по-обезбългарен от предишния, защото въпреки неотложността на стопанската реформа намери време да подкрепи турския сепаратизъм с антибългарски промени в Закона за имената на българските граждани. Нещо повече, той избра и президент от опозицията, който се прослави както със слепия си антикомунизъм, така и с откритата си протурска външна и вътрешна политика. Не може да се отрече приносът и на последните три правителства в напъните да се изгради Черноморска стопанска зона и да се изучава турски език в българските училища. Да не говорим за нетурските аспекти на българския национален проблем, по които нашата политика е отчайващо непоследователна и слаба.

Парламент, който не е способен законово да осигури крайно необходимата стопанска реформа и който погазва националните интереси, не може да създаде нужната за българската държава конституция. Ето защо, след така изложения алтернативен план за стопанската реформа в България е създаден и проект за Българска конституция. Проектът за Българска конституция е алтернативен както на внесените в Парламента проекти за нова конституция, така и на разработваното в него обединено предложение за нова конституция. Защото за разлика от тях:

1. Неговата главна цел е да преодолее голямото разединение на българската нация в сегашния исторически момент от нейното развитие, като издигне българския дух.

2. За осъществяването на тази цел в него е постигнато преобладаване на законоопределящите положения над неизбежните конкретни законови положения.

3. Благодарение на това мащабно улавяне на конституционната материя, в проекта за Българска конституция за пръв път ясно изкристализират същността и взаимните отношения на независимите от представителната власт и разграничени една от друга законодателна, изпълнителна, правна и местна държавни власти.

Актуализиране на този план има в повече или по-малко изменено отпечатани разработки, каквито са например [5],[6] и [7].

ОТПРАТКИ:

1. Манев Х.С., Колко сме цивилизовани, в."Република", София, 1990-10-05.

2. Манев Х.С., Свободата на човека да притежава земя е част от личната му свобода, в."Дума", София, 1991-01-11.

3. Манев Х.С., Спасителният път на България, в."Нова ера", София, 1990-12-07.

4. Манев Х.С., Нова еволюция, а не нова революция!, в."Република", София, 1990-08-02; Върнете ни собствеността!, в."Република", София, 1990-09-28.

5. Манев Х.С., Алтернативен план за икономическата реформа, в."Дебати", София, 1991-07-09.

6. Манев Х.С., Как да пресечем мафията, в."Анти", София, 1997-03-21.

7. Манев Х.С., Новата управленска класа вече се роди, в."Новата култура", София, 1997-08-04.

2000-07-14, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.1.1.