4.1.1.2. ЗА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

                ОБОСНОВКА НА ПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ

Преходът на бившите комунистически страни от държавномонополно към естествено съвременно развитие показа, че степента на безогледност на разграбване на прекалено одържавеното обществено богатство е правопропорционална на степента на обезроденост на управленската прослойка на съответната страна. А сравнена с другите, българската управленска прослойка несъмнено води в съревнованието по безогледност на разграбването. Затова сегашната набързо и далавераджийски скалъпена от нея конституция не отговаря на съвременните изисквания за перспективно развитие на българската държава. Затова благодарение на приетите след дворцовия преврат на 1989-11-10 решения и закони страната ни се разорява в мирно време и поради разграбване и разпродаване на безценица на общественото богатство ние за десетилетия се превръщаме на слуги и просяци, разчитащи само на милостиня.

По различни причини в сега действуващите конституции по света, както и в последната ни конституция, преобладават спъващи ги конкретни законови положения за сметка на освобождаващите техния дух целеопределящи, средствоопределящи и законоопределящи положения. Затова тези конституции незадоволително отразяват връзката между нацията и държавата, която връзка играе все по-голяма роля в съвременното им развитие. Затова основните им положения не са добре формулирани и остават загубени сред незначителни подробности.

За разлика от тях проектът за Българска конституция още във въведението си ясно формулира върховната ни национална цел и как тя може да бъде постигната. В първия раздел на проекта Държава и граждани идеите на въведението се конкретизират на най-високо ниво от гледна точка на държавата, а във втория раздел на проекта Граждани и институции тези идеи са развити по-нататък от гледна точка на гражданите. Третото най-конкретно ниво на конституционната материя е изложено в последния най-голям раздел Устройство на държавната власт. Тук за пръв път е определена представителната власт на президента на републиката като съгласуваща и балансираща дейността на независимите от него и разграничени една от друга законодателна, изпълнителна, правна и местна държавни власти. Тази основна дейност на президента чудесно се съчетава с ролята му на жив символ на българската държава пред българската нация и пред целия свят. При това, прякото избиране на президента на републиката му позволява равностойно да опонира на също така пряко избирания Парламент при решаването на големите национални проблеми. Така се разкриват предимствата на балансираната републиканска форма на държавно управление, която най-добре съответствува на динамичното развитие на съвременните държави. Само при такова мащабно улавяне на конституционната материя всяка от петте държавни власти може да изкристализира в простия, ясен и всеобхватен вид, който те имат в предложения проект.

След като основателно махнахме определението "народен" от толкова много понятия, време е официално да наречем Парламент и онова, което в преносен смисъл наричаме "Народно събрание", при което следва да говорим за депутати в Парламента. Освен това трябва да признаем, че "Великото народно събрание" е вече отживелица. Както правят в повечето страни по света и ние бихме могли да приемаме промените на Конституцията с по-специална законодателна процедура и с евентуално национално допитване, когато тези промени са съществени. Заедно с това трябва да правим разлика между правната съдебна власт на правораздавателните органи и правната арбитърна власт на най-висшия правен орган на страната, който не е правораздавателен съд, а представлява арбитър в правните спорове между държавните власти. Ето защо вместо "Конституционен съд" той следва да се нарича Конституционен съвет, както правилно се нарича например във френската конституция.

Главното изискване за Българската конституция е да изразява духа на българската нация в дадения исторически момент от нейното развитие. Изложението на Конституцията трябва да бъде разбираемо и достъпно за всеки български гражданин. Заедно с основите на съвременното човешко общество и на българската държавност, всеки от нас трябва да усвоява от Конституцията и азбуката на българското национално достойнство.

     п р о е к т з а

БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ

Българската нация е неделима от човешката цивилизация, за която сме допринасяли, допринасяме и има какво още да допринасяме. Затова трябва да обединим в едно съвременно общество всички хора по света, които предпочитат да съществуват в българската култура и държат да се изявяват чрез нея. А съвременното общество може да бъде справедливо към всеки от нас и перспективно в развитието си само когато хармонично съчетава нашата свобода за самоизява с дейността ни за общото благо. За да постигнем тази върховна национална цел, Българският парламент одобрява и българските граждани утвърждават

с л е д н а т а

КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Раздел 1. Държава и граждани

Член 1. България е балансирана република на свободни граждани. Обединени от националните идеали и от българската държава те образуват ядката на българската нация. Суверенитетът на България принадлежи на нейните граждани, които го упражняват чрез периодично избирани свои представители или посредством допитване.

Член 2. Българският дух се развива и укрепва чрез българския език, който е официалният език в държавата. Всеки български гражданин има задължението да го знае и правото да го ползва. Само издигането на българския дух може да осигури единството на многообразието на българската нация и нейните перспективи в развитието на цивилизацията.

Член 3. Българските граждани са по рождение равноправни пред законите на държавата, независимо от своя произход, пол, възгледи или обществено положение. Те стават пълнолетни на осемнадесет години. Техните права може да се разширяват, да се ограничават или да се отнемат само в случаите предвидени от Конституцията и от специален закон.

Българското гражданство се придобива и загубва при условия и ред, предвидени от закона.

Правното положение на чужденците в България се определя от закона, в съответствие с междудържавните норми и споразумения.

Член 4. Естествено право на всеки гражданин е да бъде различен от всички останали. При равенство на всички пред закона, благата трябва да се създават и разпределят съгласно принципа: от всекиго - според възможностите, на всекиго - според резултатите от труда и правата му според член 9. Само тогава естественото обществено неравенство между тях може да се основе на реални критерии, каквито са достойнствата на човека, проявявани в драматичната борба за място в живота.

Член 5. Националното знаме е оцветено на три еднакво широки ивици - бяла, зелена и червена, разположени хоризонтално отгоре надолу в указания ред. То олицетворява единството на трите географски области, където се е образувала и съществува сегашната българска държава.

Държавният герб е кръгъл, с изправен златен лъв по средата, който е на фона на бяло небе и зелени планини, стъпил върху червена равнина. Устремените към небето планински върхове означават Балканите, където България достойно трябва да заема централното си място. А белият, зеленият и червеният цвят на фона обединяват герба с националния трибагреник, с което единството на българската нация се поставя като главна нейна цел.

Държавният печат представлява държавния герб, на който върху белия фон, над главата на лъва край извивката на кръга, е изписано Р Е П У Б Л И К А , а върху червения фон, под нозете на лъва край извивката на кръга, е изписано Б Ъ Л Г А Р И Я.

Химн на Република България е песента "Мила родино".

Столица на Република България е град София.

Раздел 2. Граждани и институции

Член 6. Всеки гражданин има право на свободна инициатива във всички сфери на живота на нацията, съобразно законите на държавата и междудържавните споразумения. На всеки етап от развитието на българската държава тези закони и споразумения трябва оптимално да съчетават свободата за самоизява на нейните граждани, на техните сдружения, на политическите им партии и на предприятията им изобщо с тяхната дейност за укрепването на българската нация. Противоконституционни са правните субекти, чиято дейност е насочена срещу българските национални интереси.

Образуваните със закон държавни институции сътрудничат със самостоятелните законно образувани от гражданите недържавни институции, между които са и религиозните институции начело с Българската православна църква.

Член 7. Личността на гражданина, неговото жилище, семейството и всички останали законно образувани институции по начало са неприкосновени за външно посегателство. Само при неправомерно засягане правата на друго гражданско или юридическо лице или институция, неприкосновеността на нарушителя се ограничава или отнема според предвидените за случаите закони.

Член 8. Вещи са нещата, които не са лица. Всяко гражданско или юридическо лице има право безусловно да притежава материални, живи и идеални вещи, и да се разпорежда с тази своя собственост съгласно законите на държавата и междудържавните споразумения. Разпореждането с веща най-общо бива: преобразуване на вещта, използване на вещта в трайния й вид, предаване правото на ползване на друго лице, предаване правото на собственост на друго лице чрез продаване, подаряване или наследяване. Общинската, държавната и общочовешката собственост, както и режимът за разпореждането с нея, се определят със специален закон. Със специален закон се определя и режимът за разпореждане със земята, водата и въздуха на територията на страната.

Собствеността на притежателя по начало е неприкосновена. Само за доказано важни нужди на общината или на държавата, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, може да се отчуждава собственост при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетяване. Общочовешката собственост и задоволяването на общочочовешките нужди се уреждат с междудържавни или световни споразумения.

Член 9. Всеки гражданин има право на приетите за минимални условия на съществуване, на образование и на възможна, приемлива и допустима за него работа, осигурявани от държавата.

Всеки гражданин има право на ред и сигурност в своя живот, на самозащита на своите права и на защита на тези права от държавата.

Член 10. Всеки гражданин е длъжен да спазва Конституцията и законите на държавата. Като упражнява своите права той не трябва да засяга неправомерно правата на други граждани или институции, или да нарушава добрите нрави. Негово право и задължение е да се грижи за своите деца и за родителите си.

Българският гражданин трябва да бъде верен на Република България и да я защитава, когато това се наложи.

Раздел 3. Устройство на държавната власт

3.1. Представителна власт

Член 11. Президентът на републиката е държавен глава, който съгласува и балансира дейността на независимите от него и разграничени една от друга законодателна, изпълнителна, правна и местна държавни власти, и представлява България в междудържавните отношения.

Всеки пълноправен български гражданин, който е навършил двадесет и пет години, може да бъде избран за президент на републиката. Президентът се избира от пълноправните български граждани личностно за срок от пет години чрез общо, пряко и тайно гласуване по реда на специален закон. Съществуващите политически сили може само да подкрепят, но не и да издигат една или повече кандидатури на личности за президент. Според Конституцията и този закон, в определени случаи неговият мандат може да бъде съкратен. Никой не може да бъде президент три последователни мандата. С изтичане или със съкращаване мандата на президента възниква президентска криза. От петдесет до сто дни преди да изтече неговия мандат, или веднага след съкращаването му, президентът на републиката насрочва избори за нов президент на републиката най-късно до петдесет дни от момента на тяхното насрочване.

Длъжността президент на републиката е несъвместима с каквато и да било друга длъжност. При встъпването си в длъжност президентът полага пред Парламента следната клетва:"Кълна се честно да служа на българската нация и добросъвестно да спазвам Конституцията и законите на Република България".

В изпълнение на своите правомощия президентът на републиката издава укази, прави обръщения и отправя послания. Закон определя материалните и паричните средства на Президентството, с които президентът разполага, за да организира и изпълнява пълноценно своите функции.

Президентът на републиката не носи отговорност за действията си при изпълняване на своите функции, освен в случай на държавна измяна или на нарушаване на Конституцията, когато може да бъде обвинен според Закона за президента.

При подаване непринудителна оставка на президента на републиката пред Конституционния съвет или при доказана несъстоятелност той да изпълнява своите функции, според Закона за президента те временно се поемат от председателя на Върховния съд или от неговия заместник, ако и председателят не е в състояние да ги поеме.

Член 12. Президентът на републиката е върховен главнокомандуващ на въоръжените сили на Република България и председател на Съвета за националната сигурност, образуван и действуващ по специален закон.

Според Конституцията и закона, при неотложни обстоятелства в зависимост от случая президентът на републиката обявява обща или частична мобилизация, военно или извънредно положение, или положение на война, когато са необходими незабавни действия за осигуряване съществуването на България и на нейната териториална цялост.

По предложение на правителството президентът на републиката назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания.

Член 13. Президентът на републиката:

1. Насрочва изборите за президент на републиката, за Парламент и за съвети на местното самоуправление, а също така и националните и местните допитвания, според Конституцията и закона.

2. Разпуска Конституционния съвет и открива процедура за формиране на нов Конституционен съвет, според Конституцията и закона.

3. Свиква и разпуска Парламента, според Конституцията и закона. През последните сто дни на своя мандат президентът не може да разпусне Парламента.

4. Взаимодействува с Парламента при изготвянето на законите и на евентуалните промени на Конституцията, според Конституцията и закона.

5. Взаимодействува с Парламента при съставянето на редовно правителство или назначава служебно правителство, според Конституцията и закона.

6. По предложение на правителството назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при междудържавните организации. Приема назначителните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.

7. Назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, според Конституцията и закона.

8. Сключва междудържавни договори в предвидените от закона случаи.

9. Удостоява с почетни звания и награждава с ордени и медали.

10. Упражнява правото на помилване.

3.2. Законодателна власт

Член 14. Парламентът е самостоятелен орган на законодателната власт, който решава всички главни проблеми на вътрешното и на междудържавното устройство и функциониране на органите на държавната власт на страната и на самата нея като цяло.

Парламентът се състои от двеста до триста депутата, избирани от пълноправните български граждани личностно чрез общо, пряко и тайно гласуване по реда на специален закон. Съществуващите политически сили може само да подкрепят, но не и да издигат една или повече кандидатури на личности за депутати. Според Конституцията и този закон, мандатът на Парламента е четири години и само в определени случаи може да бъде намален или увеличен. С изтичане или със съкращаване мандата на Парламента, както и с преставането му да бъде действуващ, когато не може да избере редовно правителство, възниква парламентарна криза. От петдесет до сто дни преди да изтече мандатът на Парламента, или веднага след неговото намаляване, президентът на републиката насрочва избори за нов Парламент най-късно до петдесет дни от момента на тяхното насрочване.

В изпълнение на своите правомощия Парламентът изготвя, одобрява и променя Конституцията, а също така изготвя, приема, променя, допълва и отменя закони - за решаване на проблемите по принцип; приема решения - за решаване на конкретни проблеми; приема декларации и обръщения - за изразяване на политическата си воля по актуални въпроси от вътрешната и външната политика. Конституцията, законите и решенията на Парламента са задължителни за всички институции на страната и за нейните граждани, след като влязат в сила. Закон определя материалните и паричните средства, с които Парламентът разполага, за да организира и изпълнява пълноценно своите функции.

Член 15. Всеки пълноправен български гражданин може да бъде избран за депутат в Парламента.

Длъжността депутат е съвместима само с длъжност в политическа партия. При встъпването в длъжност в началото на първото си заседание в Парламента депутатът полага пред него следната клетва:"Кълна се честно да служа на българската нация и добросъвестно да спазвам Конституцията и законите на Република България".

Депутатите са представители на българската нация. В дейността си те се ръководят от нейните интереси и изпълняват своите правомощия по убеждение и съвест. Никой депутат не може да бъде преследван, арестуван или съден за изпълнение на своите функции. Депутатът не може да бъде задържан, освен при заварено тежко престъпление, за което незабавно се известява Парламентът. Срещу депутат може да бъде възбудено наказателно преследване само след предварително разрешение на Парламента или на неговото Председателство, когато Парламентът не е в сесия.

Член 16. Парламентът има две редовни сесии годишно: от март до юни включително и от септември до декември включително, всяка от които започва от първия работен ден на съответния начален месец със заседание на Парламента. Парламентът може да бъде свикан и на извънредна сесия от председателя на Парламента по негова инициатива или по искане на президента на републиката, на правителството или на поне една пета от депутатите. Извънредната сесия се провежда по предварително определен дневен ред и се закрива веднага след неговото изчерпване.

Член 17. Заседанието на Парламента е правомерно, когато на него присъствуват повече от половината от всички депутати. Парламентът взема решения и приема останалите си действия с обикновено мнозинство от присъствуващите депутати, освен когато в Конституцията или в специален закон се изисква по-голямо мнозинство. Гласуванията са винаги лични и обикновено са явни, освен когато Парламентът реши някое от тях да е тайно или поименно. Решението на Парламента е правомерно, само когато неговото заседание от започването си до гласуването е било правомерно и броят на гласувалите потвърждава правомерността, като заедно с това разпределението на гласовете отговаря на изискванията за необходимото мнозинство.

Заседанията на Парламента и на неговите комисии са открити, освен когато те решат, че важни държавни интереси налагат да се проведе закрито заседание.

Президентът на републиката и членовете на правителството имат право да присъствуват и да бъдат изслушвани с предимство по време на обсъждането на даден проблем в заседанията на Парламента и на неговите комисии. Парламентът и неговите комисии може да задължат членовете на правителството и подчинените им държавни служители да присъствуват на определено тяхно заседание, на което да отговарят на поставени им запитвания и въпроси.

Член 18. Новоизбраният Парламент се свиква на сесия от президента на републиката най-късно двадесет дни след избирането му. На първото заседание на Парламента тя се открива от най-възрастния присъствуващ депутат. На това заседание депутатите се заклеват и избират председател и заместник-председатели на Парламента, които образуват ръководно Председателство на Парламента.

На първата си сесия Парламентът приема правилник за своята организация и дейност. Тогава той избира от състава си постоянни комисии по определени направления на своята дейност. По всяко време Парламентът може да образува по конкретни поводи и съответни временни комисии.

По реда установен в правилника за своята организация и дейност Парламентът може да изисква от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани необходимите за него сведения и документи. Със специален закон са определени случаите, в които те не са длъжни да дават исканите от тях сведения и документи.

Всеки депутат има право на достъп в държавните органи и учреждения, както и право да получава сведения за тяхната дейност. Със специален закон се определя редът, по който депутатът получава сведения, които представляват държавна тайна.

Всеки депутат е длъжен поне веднъж след всяка сесия на Парламента да се среща на открито събрание поне със своите избиратели, където да представя отчет за направеното от него като представител на нацията, да отговаря на поставени му запитвания и въпроси и да набелязва плановете си за своята по-нататъшна дейност като депутат. Когато се наложи, такива срещи той може да прави по всяко време с всички български избиратели.

Член 19. Право на законодателна инициатива имат: всеки депутат, правителството, президентът на републиката и Върховният съд.

Внесеният законопроект, заедно с обосновката на вносителя, се изпраща от председателя на Парламента на съответните парламентарни комисии за предварително разглеждане. Парламентът обсъжда и гласува по принцип на първо четене законопроектите не по-късно от сто дни след внасянето им. Ако законопроектът бъде приет на първо четене, той се изпраща от председателя на Парламента на парламентарните комисии за допълнително разглеждане и редактиране.

Парламентът обсъжда и гласува текст по текст на второ четене законопроектите не по-рано от пет дни и не по-късно от петдесет дни след приемането им по принцип. Той може да реши по изключение обсъжданията и гласуванията при двете четения на даден законопроект да станат на едно заседание. Накрая Парламентът приема закона и като цяло. Обратна сила може да имат само закони, които възстановяват основни права и задължения, формулирани в първите два раздела на Конституцията.

Член 20. Приетият от Парламента закон се изпраща незабавно на президента на републиката, който в петнадесетдневен срок от получаването му трябва да го подпише и публикува или, с обосновано обръщение до Парламента, да поиска от него ново обсъждане на закона, което не може да му бъде отказано.

В петнадесетдневен срок от обявеното искане на президента Парламентът обсъжда неговата обосновка и решава дали да я отхвърли или да я приеме като само съкрати спорните текстове на закона, или го преразгледа изцяло на две нови четения, или изобщо се откаже от неговото приемане.

Президентът трябва да подпише и публикува в посочения срок повторно предложения му за утвърждаване закон или, когато прецени, че този закон противоречи на националните интереси, да го обяви за национално допитване. Ако законът бъде одобрен от допитването, президентът подава оставка пред Конституционния съвет в петдневен срок от обявяването на резултата, насрочва избори за президент и остава да изпълнява служебно функциите си до избирането на нов президент като незабавно подписва и публикува спорния закон. А ако законът бъде отхвърлен от допитването, в същия срок президентът трябва да обяви дали разпуска или не разпуска предсрочно Парламента.

Утвърден от президента или одобрен от допитване, законът влиза в сила три дни след публикуването му в "Държавен вестник", освен ако в самия закон е определен друг срок.

По особено важни проблеми и Парламентът може да вземе решение за провеждане на национално допитване, което трябва да бъде обявено от президента в петдневен срок от деня на решението. Ако формулировката на Парламента бъде одобрена от допитването, в петдневен срок тя се утвърждава от президента като закон, а ако бъде отхвърлена от допитването, в същия срок президентът трябва да обяви дали разпуска или не разпуска предсрочно Парламента.

Национално допитване по особено важни проблеми може да поискат и поне сто хиляди пълноправни български граждани, което трябва да бъде обявено от президента в петдневен срок от писменото му представяне в Президентството. Ако внесената формулировка бъде одобрена от допитването, в петдневен срок тя се утвърждава от президента като закон, след което той веднага разпуска предсрочно Парламента. Когато до края на мандата на президента остават не повече от сто дни, след встъпването си в длъжност новият президент веднага разпуска предсрочно Парламента.

Член 21. Право на инициатива за промяна на Конституцията имат поне една трета от депутатите, правителството, президентът на републиката и Върховният съд.

Внесеният проект за промяна на Конституцията заедно с обосновката на вносителя се изпраща от председателя на Парламента в Конституционния съвет, който в двадесетдневен срок от получаването му трябва да даде предварително мнение за него. Заедно с това мнение проектът се дава на Законодателната комисия на Парламента за предварително разглеждане. Парламентът обсъжда и гласува по принцип на първо четене проекта за промяна на Конституцията не по-рано от петдесет дни и не по-късно от сто дни след внасянето му. Ако проектът бъде приет на първо четене с мнозинство поне две трети от състава на Парламента, той се изпраща от председателя на Парламента в Законодателната комисия за допълнително разглеждане и редактиране.

Парламентът обсъжда и гласува текст по текст на второ четене проекта за промяна на Конституцията не по-рано от двадесет дни и не по-късно от петдесет дни след приемането му по принцип. Той може да реши по изключение обсъжданията и гласуванията при двете четения на такъв проект да станат на две различни заседания в два последователни дни. Накрая Парламентът приема проекта за промяна на Конституцията и като цяло с мнозинство поне две трети от своя състав. Със същото мнозинство се одобрява и изготвеният проект за нова Конституция, когато се наложи такъв.

Член 22. Приетият от Парламента проект за промяна на Конституцията или одобреният проект за нова Конституция се изпраща незабавно на президента на републиката. Ако е изпратен такъв проект за нова Конституция, в петдневен срок от получаването му президентът го обявява за национално допитване. А когато е изпратен такъв проект за промяна на Конституцията, до четиредесет дни от получаването му за него може да поискат национално допитване поне петдесет хиляди пълноправни български граждани, което президентът трябва да обяви в петдневен срок от писменото му получаване. Ако такова допитване не е поискано, в останалия срок до петдесет дни от получаването на проекта за промяна на Конституцията президентът трябва да го подпише и публикува или, когато прецени, че този проект противоречи на националните интереси, да го обяви за национално допитване.

Утвърденият от национално допитване проект за нова Конституция се подписва и публикува от президента в "Държавен вестник" в петдневен срок от обявяване на резултата от допитването и влиза в сила от деня на публикуването му, освен ако в самия проект е определен друг срок. Ако проектът бъде отхвърлен от допитването, веднага след обявяването на резултата президентът разпуска предсрочно Парламента, както вече е указано в алинея шеста на член 20.

Необявеният за национално допитване проект за промяна на Конституцията влиза в сила от деня на публикуването му в "Държавен вестник", освен ако в самия проект е определен друг срок. Одобреният от национално допитване такъв проект влиза в сила по реда на утвърдения от национално допитване проект за нова Конституция. Но когато допитването е поискано от президента, веднага след обявяването на резултата той подава оставка пред Конституционния съвет, след което се постъпва по указания вече начин в алинея трета на член 20. А при отхвърляне на проекта за промяна на Конституцията, веднага след обявяването на резултата президентът разпуска предсрочно Парламента както вече е указано в алинея шеста на член 20.

Член 23. Парламентът съставя, избира и освобождава редовно правителство, като му дава власт да управлява само когато то има неговото доверие.

При образуването си редовното правителство получава доверие от Парламента, когато той одобри с обикновено мнозинство неговия министър-председател, неговата програма, неговата структура и министерския му състав. По решение на правителството министър-председателят по всяко време може да поиска Парламентът да гласува доверие на правителството и по всеки друг проблем, който е свързан с неговата дейност, структура или състав. Искането за промяна на структурата на правителството се поставя заедно със становището на Административния съвет по този проблем.

В лицето на министър-председателя редовното правителство като цяло отговаря за своята дейност пред Парламента. Всеки от останалите министри отговаря пред Парламента лично за своята сфера на дейност, за дейността на ръководеното от него ведомство и солидарно за дейността на правителството като цяло. Когато Парламентът е в сесия, като правило всяка седмица на едно от неговите заседания депутатите имат право да искат разяснение и отговор от правителството или от отделни министри по решаването на възникнали проблеми в управлението на страната, както и да отправят питания към тях, а те са длъжни да отговарят. По предложение на поне една пета от депутатите, по засегнатия проблем стават разисквания и Парламентът взема решение. Всяко действие или бездействие на правителството може да послужи за основание да бъде направено предложение да се откаже доверието на цялото правителство или на отделни негови министри. Предложението за отказване на доверието е валидно, когато е подписано поне от една пета от депутатите. Такова предложение се приема от Парламента, когато той го одобри с мнозинство повече от половината от своя състав. Ако предложението за отказване на доверие не се приеме от Парламента, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено през следващите шест месеца.

Когато редовното правителство не получи поисканото от него доверие от Парламента, или когато на него като цяло или на отделни негови министри бъде отказано доверието на Парламента, те съответно подават оставката си. Министър-председателят подава оставка пред президента на републиката, а министрите подават оставка пред министър-председателя. С всяка оставка на редовното правителство възниква правителствена криза.

Инициативата за останалите действия на Парламента принадлежи на неговите комисии и на отделните депутати. Приетите от него решения влизат в сила от деня на официалното им публикуване в "Държавен вестник", освен ако в тях е определен друг срок. Решенията, декларациите и обръщенията на Парламента се публикуват официално до десет дни от тяхното приемане.

Член 24. Обществената палата е постоянно действуващ орган на Парламента за изследване и предвиждане на резултатите от обществената политика на последователно сменящите се правителства на страната. Устройството и правомощията на Обществената палата се определят със специален закон.

Финансовата палата е постоянно действуващ орган на Парламента за проучване и контролиране изпълнението на последователно приеманите държавни бюджети на страната. Устройството и правомощията на Финансовата палата се определят със специален закон.

Член 25. Парламентът:

1. Утвърждава и прекратява междудържавните договори, освен ако със специален закон е предвидено друго.

2. По предложение на правителството решава проблемите за изпращането на български въоръжени сили извън страната, за пребиваването на други войски в нея или за преминаването им през нея, за обявяване на обща или на частична мобилизация, на военно или на извънредно положение, за обявяване на положение на война и за сключване на мир, както и за променяне на границите на републиката. Когато поради неотложни обстоятелства президентът на републиката е обявил обща или частична мобилизация, военно или извънредно положение, или положение на война, Парламентът се свиква незабавно, за да се произнесе по неговото решение.

3. Дава амнистия със закон.

4. Учредява почетни звания, ордени и медали.

5. Определя официалните празници.

3.3. Изпълнителна власт

Член 26. Министерският съвет, наричан още правителство, е самостоятелен орган на изпълнителната власт, който определя и провежда вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

Структурата на правителството, неговият министерски състав и пълномощията му се определят от Парламента според Конституцията и специален закон. Министър-председателят ръководи неговата дейност съгласно приет от правителството правилник и назначава и освобождава от длъжност неадминистративните заместник-министри.

В изпълнение на своите правомощия правителството приема постановления, разпореждания и решения, а отделните министри издават правилници, наредби, указания и заповеди. С постановление правителството може да приеме правилници или наредби за прилагане на даден закон, когато е изрично овластено за това от него. Постановленията официално се публикуват в "Държавен вестник" и влизат в сила три дни след това, освен ако в тях е определен друг срок. Останалите действия на правителството влизат в сила от деня на официалното им публикуване, освен ако в тях е определен друг срок. Закон определя материалните и паричните средства, с които правителството разполага, за да организира и изпълнява пълноценно своите функции.

Член 27. При възникване на правителствена криза и наличие на действуващ Парламент, президентът на републиката я обсъжда с ръководителите на парламентарно представените политически сили, след което възлага проучвателен мандат за образуване на ново редовно правителство на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата парламентарна група или от най-перспективната измежде две или повече най-големи парламентарни групи с еднакъв брой депутати, когато има такива групи.

Ако до пет дни кандидатът за министър-председател не успее да предложи ново правителство, или успее да го предложи, но след това то не получи доверие от Парламента, президентът възлага проучвателен мандат на кандидат за министър-председател, посочен от втората по големина или по перспективност парламентарна група, когато има групи с еднакъв брой депутати. Ако и вторият опит за образуване на правителство не успее, президентът възлага проучвателен мандат на кандидат за министър-председател, посочен от най-перспективната от следващите по големина парламентарни групи.

Когато кандидатът за министър-председател успее в срок до пет дни да предложи ново правителство, президентът предлага на Парламента да започне обсъждането и избирането на новото правителство. Ако и трите опита за образуване на редовно правителство не успеят, Парламентът престава да бъде действуващ. Тогава президентът назначава служебно правителство с министър-председател главния секретар на правителството и останалите главни секретари като съответни министри, разпуска Парламента и насрочва избори за нов Парламент.

Член 28. Всеки пълноправен български гражданин може да бъде избран за член на правителството.

Длъжността член на правителството е съвместима само с длъжност в политическа партия. При встъпването си в длъжност членът на правителството полага пред Парламента следната клетва:"Кълна се честно да служа на българската нация и добросъвестно да спазвам Конституцията и законите на Република България".

При изпълняване на своите функции членовете на правителството имат правителствен имунитет, равностоен на депутатския имунитет и контролиран от Парламента.

Член 29. Редовното правителство:

1. Изготвя програма за своята дейност, която след предварително обсъждане в Обществената палата и направена оценка от нея се представя за одобряване от Парламента.

2. За всяка календарна година изготвя проект за закон за държавен бюджет, който след предварително обсъждане във Финансовата палата и направена оценка от нея се представя за приемане от Парламента.

3. Ръководи централните и местните органи на изпълнителната власт, задграничните органи и представители на държавната власт, както и подчинените му други държавни институции и предприятия, които осигуряват изпълняването на конституционните права на гражданите и задължения на държавата.

4. Сключва, утвърждава и прекратява междудържавни договори в предвидените от закона случаи.

5. Подава оставка: по свое решение, при изтичане или при съкращаване мандата на Парламента, при неполучено или при отказано доверие от Парламента на правителството или на министър-председателя, при подаване оставка на министър-председателя или при доказана несъстоятелност той да изпълнява своите функции. Подалото оставка редовно правителство остава да изпълнява служебно функциите си до образуването на ново редовно правителство от същия или от следващия Парламент, или на служебно правителство, когато Парламентът престане да бъде действуващ. Когато напускащият правителството не е министър-председателят, на освободеното място по установения ред се избира нов член на правителството.

Член 30. Устойчива и веща работа на назначаваната държавна администрация се осигурява от Административен съвет към правителството, съставен от главните секретари на неговите министри с председател главния секретар на правителството. Организацията, правомощията и дейността на Административния съвет, както и общественото положение и дейността на останалите държавни служители се определя от Конституцията и от специален закон. За да се предотвратят честите и неоснователни промени в структурата на държавната администрация се препоръчва следната структура на правителството:

1. Министър-председател.

2. Заместник-председател по духовните проблеми.

3. Заместник-председател по обществените отношения.

4. Заместник-председател по стопанската сфера.

5. Министър на науката, образованието и културата.

6. Министър на обществения ред.

7. Министър на правосъдието.

8. Министър на въоръжените сили.

9. Министър на междудържавните отношения.

10. Министър на здравеопазването и спорта.

11. Министър на биоопазването и туризма.

12. Министър на строителството.

13. Министър на енергетиката.

14. Министър на материалните суровини.

15. Министър на биологичните суровини.

16. Министър на промишленото производство.

17. Министър на стоковия пазар.

18. Министър на финансовия пазар.

19. Министър на транспорта.

20. Министър на информацията.

В препоръчаната структура на правителството конституционна промяна е всяка промяна на броя, на названията или на реда на министрите и на министерствата.

Членовете на Административния съвет са административни заместник-министри на съответните министри, а главният секретар на правителството е административен заместник-министър на министър-председателя. Те се назначават за неопределен срок и се освобождават от длъжност от президента на републиката по предложение на министър-председателя и на Административния съвет. Останалата неназначавана от президента централна и местна администрация на изпълнителната власт се назначава чрез конкурс и изпитателен срок, както и се освобождава от длъжност, под контрола на Административния съвет съответно от главния секретар на правителството в правителството и от главните секретари на съответните министри в техните ведомства, от съответните окръжни управители и от съответните градски, общински и селски кметове при условия и по реда, определени от Конституцията и закона. Администрацията на останалите държавни институции и предприятия се назначава и освобождава от длъжност при условия и по реда, определени от Конституцията и закона.

Държавните служители трябва да бъдат пълноправни български граждани с изключение на случаите, определени от закона. В органите на обществения ред, на правната власт, на въоръжените сили и на междудържавните отношения, както и на съответните им министерства, държавните служители трябва да бъдат безпартийни. При изпълнение на своята служба всички държавни служители трябва да се ръководят единствено от закона и да бъдат партийно неутрални. Те не може да изпълняват друга ръководна държавна или платена длъжност освен в науката, образованието и културата.

3.4. Правна власт

Член 31. Съдебното тяло, прокурорското тяло и следователското тяло са трите самостоятелни органа на правната съдебна власт, които заедно с независимата от държавната власт адвокатура определят извършените нарушения на законния ред и правомерните наказания за тях. При това те решават споровете между гражданите, юридическите лица и държавата, като осигуряват справедлива защита на правата и на законните интереси на тези правни субекти. Закон определя материалните и паричните средства, с които правната съдебна власт разполага, за да организира и изпълнява пълноценно своите функции.

Член 32. Съдилищата са учреждения за държавно правораздаване. В страната има съдилища на три нива: първоинстанционни районни и окръжни съдилища, апелативни съдилища за второинстанционно разглеждане по същество и Върховен съд за третоинстанционно разглеждане на действията на първоинстанционните и на второинстанционните съдилища относно тяхната законосъобразност. Върховният съд решава и споровете за законността на действията на правителството и на държавната администрация, посочени в специалния Закон за съдилищата. Освен това той разглежда по същество и издава окончателни присъди по обвиненията в престъпление на онези граждани, които може да са ги извършили когато са имали президентски, депутатски, правителствен, съдебен или арбитърен имунитет. За ненаказуеми от закона престъпления на такива граждани Върховният съд може да издава и разобличителни присъди. Със закон може да се създават и специализирани съдилища, каквито са например военните съдилища. Извънредни съдилища не се допускат. Устройството и функциите на съдилищата се определят от Конституцията и от специален закон. Правораздаването се осъществява в името на нацията.

Член 33. Съдебното тяло се състои от съдиите към съдилищата, под методичното ръководство на Върховния съд. Те разглеждат и решават образуваните според закона съдебни дела. При определени от закона случаи в разглеждането и решаването на съдебните дела участвуват и съдебни заседатели.

Прокурорското тяло се състои от прокурорите към съдилищата, под методичното ръководство на главния прокурор. Те упражняват надзора върху спазването на законността във всички сфери на обществения живот, привличат към отговорност лицата, които са извършили престъпление, повдигат и поддържат обвинението по наказателните съдебни дела.

Следователското тяло се състои от следователите към съдилищата, под методичното ръководство на главния следовател. Те извършват предварителното съдебно издирване на фактите и на обстоятелствата по образуваните наказателни съдебни дела.

Адвокатурата е професионална организация на юристи, които съдействуват на страните в съдебния процес да защитят своите права и законните си интереси пред органите на съдебната власт. Организирането, правомощията и дейността на местните адвокатски съвети и на Висшия адвокатски съвет се определят със специален закон.

Член 34. Съдиите, прокурорите и следователите образуват съдебната магистратура, управлявана от Магистратурен съвет. Магистратурният съвет се председателствува от министъра на правосъдието. В него по право влизат още председателят на Върховния съд, главният прокурор, главният следовател и председателят на Висшия адвокатски съвет. Освен това Магистратурният съвет има и осемнадесет еднократно избирани членове измежду магистратите за срок от шест години както следва: шест от съдебното тяло, шест от прокурорското тяло и шест от следователското тяло. Избираемият състав на Магистратурния съвет се обновява с една трета на всеки две години в рамките на съответните квоти. Организацията, правомощията и дейността на Магистратурния съвет се определят от Конституцията и от специален закон.

Като се приемат за основа правомощията на Магистратурния съвет и на управляваното от него магистратурно тяло, на Министерството на правосъдието са подведомствени организирането и дейността на службите, свързани с правната съдебна власт.

Член 35. Магистратите първоначално се назначават с конкурс на длъжност от Магистратурния съвет. След тригодишен стаж и при безупречно поведение те стават несменяеми на заеманата длъжност, която може да бъде променяна само от Магистратурния съвет според съответния закон.

Председателят на Върховния съд се избира от Върховния съд по предложение на Магистратурния съвет за срок от шест години без право на повторен мандат. Главният прокурор и главният следовател се назначават от президента на републиката по предложение на Магистратурния съвет за срок от шест години без право на повторен мандат. Мандатът на всеки от тях може да се съкрати съгласно Конституцията и закона, когато поведението му престане да е безупречно.

При изпълняване на своите функции магистратите имат съдебен имунитет, равностоен на депутатския имунитет и контролиран от Магистратурния съвет.

Член 36. Конституционният съвет е най-висш орган на правната арбитърна власт, който решава правните спорове между държавните власти и при необходимост ги консултира по тези проблеми. Той се състои от девет члена, избирани еднократно измежду магистратурата и адвокатурата за срок от девет години както следва: три от Върховния съд, три от Магистратурния съвет и три от Висшия адвокатски съвет. Съставът на Конституционния съвет се обновява с една трета на всеки три години в рамките на съответните квоти, като при всяко такова обновяване той си избира председател с тригодишен мандат.

При изпълняване на своите функции членовете на Конституционния съвет имат арбитърен имунитет, равностоен на депутатския имунитет и контролиран от Конституционния съвет.

Конституционният съвет действува по своя инициатива, по инициатива на президента на републиката, на поне една пета от депутатите в Парламента, на правителството, на Върховния съд и на главния прокурор. Конституцията и специален закон определят организацията, правомощията и дейността на Конституционния съвет, както и материалните и паричните средства, с които той разполага, за да изпълнява пълноценно своите функции.

Член 37. Конституционният съвет:

1. Дава задължително тълкуване на Конституцията и решава споровете за съответствие на законите, на части от тях или на други действия на органите на централната държавна власт с Конституцията. Решението за противоконституционност на действието го отменя три дни след публикуване на това решение в "Държавен вестник".

2. Решава споровете за компетентност между органите на централната държавна власт и отменя техни действия, извършени в нарушение на компетентността им, по указания вече начин.

3. Произнася се за съответствието на подготвяните български закони и проекти за промяна на Конституцията с общоприетите принципи и норми на междудържавното право, преди законите и проектите да са влезли в сила, и за съответствието на междудържавните ни договори с Конституцията, преди те да са утвърдени.

4. Прекратява пълномощията на председателя на Върховния съд, на главния прокурор и на главния следовател в предвидените от закона случаи.

5. Прекратява пълномощията на депутати в Парламента в предвидените от закона случаи.

6. Прекратява пълномощията на президента на републиката в предвидените от Конституцията и от закона случаи.

Член 38. Когато президентът на републиката прецени, че някое решение на Конституционния съвет противоречи на националните интереси, той може да формулира друго решение и да обяви национално допитване по възникналия проблем не по-късно от петдесет дни след приемането на спорното решение. Когато Парламентът прецени, че някое решение на Конституционния съвет противоречи на националните интереси, той може да формулира друго решение и в същия срок да поиска от президента да обяви национално допитване по възникналия проблем. Ако допитването одобри формулировката на Конституционния съвет, в първия случай президентът на републиката подава веднага оставка, а във втория случай той веднага разпуска Парламента по реда на алинея шеста на член 20. А ако допитването одобри другата формулировка, и в двата случая президентът веднага разпуска Конституционния съвет и открива процедура за формиране на нов Конституционен съвет.

3.5. Местна власт

Член 39. Местните избирани съвети и съответните им назначавани местни изпълнителни органи представляват местната държавна власт, която съчетава решаването на обществените проблеми на дадена териториално обособена селищна единица на страната с решаването на нейните национални проблеми.

Според обхвата на териториално обособените селищни единици или части на големите селища, органите на местната власт са изградени на четири нива:

1. Селско ниво - за землищата на малките селски кметства.

2. Общинско ниво - за районите на малките селищни центрове, за районите на еднообщинските градове и за кварталите на многообщинските градове.

3. Градско ниво - за районите на многообщинските провинциални градове.

4. Окръжно ниво - за регионите на страната и за Столичния селищен район.

Териториално-административното делене на страната на селско, общинско, градско и окръжно ниво, както и устройството, правомощията, дейността и взаимоотношенията между органите на централната и на местната държавни власти се определят от Конституцията и от специален закон.

Член 40. Съветниците на селско, на общинско и на градско ниво се избират от пълноправните български граждани личностно за срок от четири години чрез общо, пряко и тайно гласуване по реда на специален закон. Съществуващите политически сили може само да подкрепят, но не и да издигат една или повече кандидатури на личности за съветници. Съветниците на окръжно ниво, без пряко избираните съветници за Столичния селищен район, се избират от общинските и градските съвети на съответния окръг по реда на закона.

Селските кметове редовно се назначават и освобождават от кмета на тяхната община по предложение или със съгласието на съответните селски съвети. Общинските кметове на многокметските общини и кметовете на провинциалните градове редовно се назначават и освобождават от управителя на техния окръг по предложение или със съгласието на съответните общински или градски съвети. Кметовете на кварталните общини редовно се назначават и освобождават от кмета на техния град по предложение или със съгласието на съответните квартални общински съвети. Окръжните управители и кметът на Столицата редовно се назначават и освобождават от правителството по предложение или със съгласието на техните окръжни съвети и съответно на Столичния градски съвет. А оглавяваната от кметовете и от окръжните управители администрация се назначава и освобождава от тях със съгласието на съответния местен съвет, като се спазват изискванията на Административния съвет.

Когато кметът или окръжният управител не може редовно да бъде назначен или освободен, следващата по-висока инстанция назначава временно свое лице на оспорваната длъжност и решава коя от спорещите страни да бъде освободена или разпусната. След това необходимите редовно формирани органи на държавната власт се възстановяват по реда на закона.

2000-07-14, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.1.2.