4.1.2. НАЦИОНАЛИЗЪМ И КОСМОПОЛИТИЗЪМ

В съвременния политически живот едва ли има по-изопачавано понятие от понятието за бурно развиващият се национализъм. Винаги преуспяващите демагози и сега не изпускат случая да си създадат известност, като размахват пред публиката едно или друго парче от истината за сложните нови политически реалности. От една страна няма политик, който по един или по друг начин да не се опитва да се представи като изразител на националните интереси, а често и като спасител на нацията. От друга страна, за да прикрият антинационалните си позиции, много от тях се позовават на най-примитивните прояви на национален екстремизъм и набързо обявяват всички националисти за нацисти, за фашисти и изобщо за хора с допотопно пещерно мислене. Защото спъвали обединяването на човечеството върху основата на панацейните принципи на демокрацията, на свободната инициатива и на космополитизма. След рухването на световната комунистическа система обаче нейният главен противник точно по този начин започна да прикрива своя имперски национализъм и в стремежа си към световно господство нарече национализма на другите страни "последно убежище на комунизма". Но перспективно бъдеще на човечеството е Земята на обединените нации, а не Земята на Съединените американски щати. Затова то може да бъде изградено само по пътя на разумния, справедлив и мъдър баланс между естествено противостоящите си национализъм и космополитизъм.

Думите в живия език обикновено са многозначни и това е важна част от тяхната сила. Обаче при употребата им като термини за означаване на основни понятия в дадена научна област всяка многозначност и неяснота са недопустими. За съжаление многозначност, неяснота и порочни кръгови определения на сложните понятия народ, нация и национализъм се срещат на всяка крачка. Например в 15-то издание на "Енциклопедия Британика" има десетки статии, в названието на които участвува думата "национален", но липсва определение на самото понятие "нация" в употребявания в тях смисъл. А за понятието "национализъм" е казано "Национализмът може да се определи като състояние на самосъзнанието, при което отделният човек чувствува, че всеки дължи върховната си светска преданост на нацията-държава". Още древните гърци осмяха неоснованото на човешката същност определение за човека като двукрако животно без пера. Сега тук виждаме неосновано на същността на нацията определение за национализма като вид състояние на самосъзнанието на отделния човек. При това за характеризиране на състоянието се използва предварително неопределеното, но свързано с национализма понятие "нация", поради което определението се затваря в порочен кръг. Като капак на всичко понятието "нация" некоректно се смесва и с понятието "държава". Израз на смесването на тези две понятия в световната терминология е и терминът "национализация", с който неуместно се означава одържавяването на собственост. Защото държавата не е нацията, макар да представлява атрибут на всяка съвременна развита нация.

Човекът е тройствен възел на материалната, на живата и на съзнаващата природа в нашия трояко определен свят. Ние знаем два взаимно свързани, но съществено различни вида съзнаваща природа: човекът като съзнателно действуващ субект, наричан още личност, и човешкото общество като обединение на личности, наричано още социум. Всяка съвкупност от личности, наричани още хора, които сами или от останалите хора се съзнават като обединени в някакво отношение представлява конкретна формация на социума. Формациите на социума започват от всяко осъзнавано общуване между двама човека, минават през държавните обединения на хора и завършват с човечеството на планетата Земя. Други примери за формации на социума са членовете на едно семейство или пътниците в едно купе.

Народ е такава формация на социума, в която хората се съзнават като обединени от еднакъв родов произход, по-далечен от родовия произход на всеки от тях, от едно име, означаващо този произход, и най-общо - от едно битие, обособило се като резултат на продължителното им общуване във всяко едно отношение. Поради това принадлежността към даден народ представлява една независеща он личния ни избор даденост. Така както никой от нас не може да си избира родителите, независимо от това дали ги харесва или не ги харесва, дали ги познава или не ги познава, по същия начин ние не можем да си избираме народа или народите, от които произлизат нашите родители. Например българи по произход са всички хора по света, които се съзнават като принадлежащи към българското потекло, в проява на което наричат себе си българи и всеки по свой си начин представя българското битие. Българин по произход обаче е и осиновеното в чужбина българско дете, което не знае своя произход, както и помакът от град Якоруда, който ти казва "Аз съм турчин, защото вярвам в Аллах и ако не бъда турчин, не мога да бъда добъл мюсюлманин".

За разлика от народа нацията е формация на социума, в която хората се самосъзнават като обединени от по-къса или от по-дълга обща история, от общоприет език, и най-общо - от една култура, в която те предпочитат да съществуват и чрез която те държат да се изявяват. Поради това принадлежността към дадена нация представлява една зависеща от личния ни избор даденост, която всеки от нас може да предпочита или да не предпочита и в крайна сметка може да избере като място и начин на своя живот. Ето защо едно нещо е да си българин по произход, т.е. да принадлежиш изцяло или поне по линията на един от своите преки зародители към българския народ, и съвсем друго нещо е да предпочиташ да съществуваш и да държиш да се изявяваш в българската нация. Не са малко българите по произход, които живеят вън от България като напълно са се откъснали от българщината и са се превърнали в представители на приелата ги или на избраната от тях друга нация. В същото време към българската нация принадлежат освен българите по произход, живеещи в България, и всички останали българи по произход, живеещи вън от нея, които държат на българщината. Заедно с това българската нация обхваща и всички представители на други народи в България, наричани при по-голяма компактност етнически общности или етнически групи, каквито са например българските цигани, българските евреи, българските арменци и пр., както и всички изселници от българските земи, които запазват българския си дух, каквито са да речем българските евреи в Израел. Вярно е, че българските евреи в Израел принадлежат и на еврейската нация, както и българите-изселници в други държави стават представители и на приелата ги нация, но това не изключва те да бъдат представители и на българската нация, когато запазват българската си култура или поне българското си битие. Такива представители на българската нация са например нашите потурнаци-изселници в Турция, когато въпреки силно деформираното си българско самосъзнание запазват своите български нрави и обичаи, а често и говоренето на български език.

Голямата сложност и близост между понятията народ и нация обикновено водят до смесването им едно с друго, а също така и с понятието за гражданите на една държава, или дори с понятието за самата държава, както вече беше отбелязано по-горе. По същата повърхностна логика е широко разпространено и разбирането, че първоначално е имало само племена и народи, които едва през последните столетия са се преобразували в нации и то благодарение на създадените от тях държави или най-малко - благодарение на стремежа им към създаване на своя държава. Съгладно дадените определения обаче, още от началото на човешката история народите и нациите се образуват и развиват едновременно, и въпреки тясната им взаимна връзка те не трябва да се смесват. Защото битийният произход не съвпада с историята, самоназванието не съвпада с езика и на последно място по ред, но не и по важност - едно нещо е да си представител на дадено битие, та дори и на дадена култура, и съвсем друго нещо е да предпочиташ да съществуваш в дадена култура и да държиш да се изявяваш чрез нея.

Власт е способността или правото на човек или на формация на социума да изпълнява някаква воля, която насочва човешката дейност към постигане на определена цел. Власт се нарича още такъв човек, такава формация или неин представител. Всяка власт произлиза от една личност или от една формация на социума и винаги се осъществява поне над една (поне над собствената) или над повече личности или формации на социума. Държавата е формация на социум, който притежава върховната власт над себе си и над заеманата от него територия. Понеже народът се определя от съзнаване еднаквостта на битийния произход, а нацията се определя от съзнаване единството на волята да съществува и да се развива културата, израстваща върху битието на даден народ, обикновено държавата е пряк резултат от обособяване на нацията, пораждана от съответния народ. Например член 1 на конституцията на сегашната българска държава, като изразител и утвърдител на нейната еднонационалност може да се формулира така:"България е балансирана република на свободни граждани. Обединени от националните идеали и от българската държава те образуват ядката на българската нация. Суверенитетът на България принадлежи на нейните граждани, които го упражняват чрез периодично избирани свои представители или посредством допитване.". Въпрос на държавно устройство и на междудържавни споразумения е дали държавата да бъде еднонационална, каквато е България, или да бъде многонационална, каквито са да речем Сърбия, с признати национални малцинства и доминираща нация, или Швейцария, с призната етническа кантонална структура без доминация. По същия начин се определя и това дали някоя от етническите общности в дадена държава да има статут на национално малцинство, какъвто е например статутът на българите в Сърбия. Съвсем друг е въпросът за по-малките или по-големите различия в бита и нравите между хората, които образуват един народ. Малки са например различията между "горненци" и "долненци", живеещи северно от град Чирпан, а по-големи са различията между тракийци, добруджанци, северняци, тимокчанци, шопи, македонци, помаци и потурнаци сред българския народ. Пресни са белезите от опитите на Коминтерна да ликвидира българската нация като разедини самия български народ на "тракийска", "добруджанска" и "македонска" "нации". През последните години и обезродени наши политици подкрепят тенденционните лъжи срещу България, че в нея има "етнически турци", т.е. хора по произход турци, че помаците са отделен етнос, т.е. хора от друг, а не от българския народ, че турци в България са всички, които имат турско самосъзнание, като например туркоманите помаци, цигани и пр. Но историческите сведения, расовите белези, манталитетът, нравите и обичаите на българските потурнаци недвусмислено показват, че те, както и останалите българи са сплав от древни балканци и са съвсем различни от по-късно дошлите анадолски турци, които са си турци по произход. Контрастът най-ясно личи при съпоставяне отношението на нашите потурнаци-изселници в Турция към нас и към заобикалящите ги местни турци. Непредубеденият изследовател не може да не види, че макар тези изселници по една или по друга причина да са били просто изритани от България и да са я напуснали с турско самосъзнание, едва в Турция те са почувствували колко фактически са си българи, поради което почти без изключение запазват невероятно хубави чувства към българите и към България, като заедно с това не скриват и отношението си на разграничаване от местните турци.

Национализъм е естественият стремеж на всяка нация да се обособява и развива в процеса на съревнование между всички нации на обединяващото се човечество. Националист е всеки представител на дадена нация, който схваща нейните стремежи и проявява воля за тяхното осъществяване. Космополитизъм е естественият стремеж на човечеството да се обединява и развива в процеса на съревнование между всички хора. Космополит е всеки човек, който схваща неговите стремежи и проявява воля за тяхното осъществяване.

Всеки път когато някой от тези стремежи придобие някаква едностранност възникват неизбежни конфликти в развитието на човешкото общество. Пример за такъв конфликт на най-високо ниво е конфликтът между споменатия вече имперски национализъм на САЩ и възраждащият се национализъм на другите нации след края на Студената война. На по-ниско ниво са конфликтите, породени от едностранност между стремежите на непосредствено конкуриращи се в своето развитие нации. Пример за такава едностранност са неоснователните претенции на сегашната гръцка нация само тя да е наследница на древните гърци, на древните македонци и на Византийската империя. Както е известно, от възникването си през 1821 година Гърция не признава факта на почти пълното славянизиране на Балканския полуостров през 6-ти и 7-ми век, обхванало и земите на древна Елада, които никога не са се простирали на север от планината Олимп. Така че, колкото днешните гърци са наследници на древните гърци, не по-малко и ние българите сме наследници на древните траки и илири, между които е и трако-илирийското племе на древните македонци. За съществената разлика между древните гърци и древните македонци свидетелствуват филипиките на Демостен и покоряването на Елада от македонците. Не случайно учител на Александър Македонски е бил Аристотел, когото елините не са признавали за техен гражданин и са го наричали "стагирит" по името на родния му град Стагира, който бил в македонските земи. Що се отнася до наследяването на древногръцката култура, нейни пъври ученици са били древните римляни, чрез които тя се поема от цяла Европа, а оттам и от целия свят. И коя измежду сегашните европейски нации първа разви по-нататък гръко-римската цивилизация в съответна на своя дух качествено нова култура? Това несъмнено е българската нация, която постави началото на съвременната славянска цивилизация. Ето защо, когато става дума за наследниците на Римската империя и по-специално на Византия, сегашната българска нация не може да се постави след сегашната гръцка нация.

Дълга, славна и трагична е историята на българската нация. Особено трагична е тя през новото време, когато най-големият народ на Балканите се превърна в играчка на външни за него сили и поради недостатъчната си сплотеност, прекалената си толерантност и наивността си до глупост да се доверяваме на обезбългарена управленска прослойка обградихме държавата си с българи, които се опитваме да забравим. Като пример ще посоча само диагнозата и лечението на голямата рана, която експанзивните гърци и сърби отвориха върху снагата на българската нация в Македония:

Македонците са част от българския народ, но македонистите измежду тях образуват вече една умишлено създадена през двадесетия век македонска нация, която по-нататък може да се развива и обособява като отделна нация преди всичко върху основата на антибългаризма. Затова опитите да се лекува македонизмът с антимакедонизъм само подлютява тази рана. Българската нация може да преодолее антимакедонизма на македонистите не чрез антимакедонизъм, а само чрез политика на отстраняване на всички изкуствено и нарочно поставени прегради между двете нации, и чрез категорична и неизменна подкрепа на идеята за неделимост на разделена Македония, така както подкрепяме и идеята за неделимост на разделена България.

На най-ниско и конкретно ниво са конфликтите между представителите на дадена нация, породени от едностранност между националните и космополитните стремежи в нея. Тези вътрешнонационални конфликти неизбежно се преплитат с конфликтите за справедливо устройство на обществото и всички те се отразяват на политическите борби за властта в съответната държава. На свой ред междунационалните конфликти аналогично се преплитат с конфликтите за справедливо устройство на човечеството и всички те се отразяват на политическите борби за неговото развитие. А политическите борби през двадесетия век се характеризират най-вече с възхода и драстичното пропадане на световната комунистическа система. Тя сама рухна заради унищожаването на личностите в нея и преди всичко в управленската й прослойка. Освободените от системата държави получиха в наследство национално обезличени граждани и едно удобно за разграбване прекалено одържавено обществено богатство. При това, разюзданият от национален нихилизъм стремеж към разграбване в бившите комунистически страни се съчета с отприщеното национално обособяване в тях и пред очите ни се разпаднаха Съветският съюз, Югославия и даже Чехословакия, където отношенията между нациите бяха най-толерантни. Тогава се видя, че колкото страната е по-нецивилизована, толкова нейното разпадане и съответно разграбването на общественото богатство в нея е по-разрушително. По този начин вместо към перспективно общественопазарно стопанство много от тези страни тръгнаха към самоунищожаващо ги стопанство от латиноамерикански вид.

Ярка илюстрация за нарушаване на баланса между националните и космополитните стремежи в една нация представлява нашата най-нова история. През втората половина на деветнадесетия век съседите ни румънци, сърби и гърци вече си бяха извоювли държави със свои управници. Но въпреки техния пример и голямото дело на Левски, ние българите не станахме достойни за такава участ. Тогава нашата държава беше възстановена от външни сили, които разпокъсаха българската нация и веднага се наложиха като траен фактор в политическия ни живот чрез монарха-чужденец. Съединението на двете Българии и отстояването му в Сръбско-българската война успя само защото стана достатъчно рано, преди червеят на външните влияния да унищожи българщината сред водачите на нашата държава. По-късно вече дори блестящите победи на въодушевените български войници бяха проиграни в тежки политически поражения и национални катастрофи от обезбългарените ни политици.

Голям принос за по-нататъшното обезбългаряване на нашата управленска прослойка има и режимът на комунистите - закоравели безродници още от идеологическото си зачатие. Но обърнете внимание, че измежду сателитните управници в Лагера нашите безспорно спечелиха съревнованието по безродие! Достатъчно е да споменем аванса ни с "Вожда" и "Учителя", който преди да ни оглави беше вече станал "Заслужил Вожд и Учител и на световния пролетариат", да отбележим безпрецедентното в световната история насилствено денационализиране на свои граждани и да завършим с напъните да ставаме поредната съюзна република на хегемона. Не е ли показателно, че другите репресирани нации намериха по-сполучливи начини да се защитят отколкото ние успяхме да направим това?!

Едновременното начало на прехода на десетки страни от държавномонополно към естествено съвременно развитие показа, че степента на безогледност на разграбването на общественото богатство е правопропорционална на степента на обезроденост на управленската прослойка на съответната страна. Според резултатите от досегашната надпревара, нашата червено-синя управленска прослойка убедително води и в това съревнование. Така освен обикновената мафия в страната ни се утвърди и държавна мафия.

Обикновената мафия е незаконно обединение на хора с неприета от обществото ценностна система, които не подбиреат средства за нейното прилагане в своя изгода. За разлика от нея държавната мафия е обединение на управленска прслойка, която не подбира средства да узакони управлението си в своя изгода. Поради господствуващия егоизъм в ценностната система и на двата вида мафии, въпреки различното си положение спрямо приетите закони в обществото, те винаги са тясно свързани една с друга и взаимно са проникнати една в друга.

Печален е фактът, че дори многогодишното разоряване на страната в мирно време от престъпно формиращата се българска олигархия не ни е достатъчно за да осъзнаем националните си интереси. И даже след амбициозно провалилите се Виденов и Костов тя пак успява да ни баламосва с лозунги като "демокрация", "антикомунизъм" и "цивилизационен избор". Затова нейните кукли безнаказано провеждат антибългарската политика на:

1. Разграбване на благата, които всички сме създавали през тоталитарното време, чрез разрушаване на бившите обществени предприятия.
2. Накърняване суверенитета на България, чрез разпродаване, а често и харизване на стратегическите ни предприятия на чужденци, и изобщо чрез сляпо изпълняване нарежданията на новия "голям бял брат" само за да бъдат на власт.
3. Нагласени "смени" на политици, украсени с палежи и разгроми в центъра на Столицата, с "преследване на корупцията" и с други такива изпълнения, при които поръчителите им остават сухи, а отчаяните млади хора масово търсят спасението си в чужбина.

Иначе казано, няма да се оправим докато не намерим сили да потърсим сметка от антибългарските си управници и не премахнем наложените ни от тях далавераджийски закони, за да може ефективно да се хванем за работа и сами да се измъкнем от сегашното си унизително положение.

2000-07-14, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.2.