4.1.4. РЕАЛНИЯТ КОМПРОМИС

Естествено е отношенията на България с различните й съседни страни да са съществено различни, но отношенията й с Република Македония са освен това и много по-специални. Затова трябва да приветствуваме сегашните правителства на двете страни, че най-после намериха сили да изведат междудържавните си отношения от дългогодишен застой. Заедно с това обаче трябва да им обърнем внимание, че постигнатият компромис за отстраняването на препъникамъка "езиков спор" е много далече от политическите реалности, които той би трябвало да регулира.

Разминаването на съвременните политици с новите реалности стана особено забележимо след края на Студената война, когато ставаме свидетели на все по-неочаквани политически събития. Пример за объркаността на политиците е грубото смесване на понятието национално малцинство с понятията етническа общност, религиозна общност и езикова общност в Декларацията за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, от 1992 г. Пример за безсилието им е пълната с капани Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, от 1995 г., където те бяха принудени да признаят, че не могат да дадат определение на понятието национално малцинство, т.е. на предмета на Конвенцията. Конкретен пример е и безнадежността на споменатия "езиков спор", без предварително да се разграничат основните понятия народ и нация.

От съвременна гледна точка народ е такава човешка общност, в която хората сами или от останалите хора се съзнават като обединени от еднакъв родов произход, по-далечен от родовия произход на всеки от тях, от едно име, означаващо този произход, и най-общо - от едно битие, обособило се като резултат на продължителното им общуване във всяко едно отношение. Поради това принадлежността към даден народ представлява една независеща от личния ни избор даденост. Така както никой от нас не може да си избира родителите, независимо от това дали ги харесва или не ги харесва, дали ги познава или не ги познава, по същия начин не можем да си избираме народа или народите, от които произлизат нашите родители. Например българи по произход са всички хора, които принадлежат изцяло или поне по линията на един от своите преки зародители към българския народ. Затова такъв българин е и осиновеното в чужбина българско дете, което не знае своя произход, както и помакът от град Якоруда, който ти казва "Аз съм турчин, защото вярвам в Аллах и ако не бъда турчин, не мога да бъда добър мюсюлманин". Затова българската арменка Силвия Вартанян си остава по народност арменка, независимо че отдавна се е преименувала на Силви Вартан и се е приобщила към френската нация. Затова и всички родени от българи граждани на сегашната Република Македония си остават по народност българи, въпреки че много от тях не се чувствуват принадлежащи към българската нация, а се считат за предсавители на една създадена през двадесетия век македонска нация.

За разлика от народа нацията е човешка общност, в която хората се самосъзнават като обединени от по-къса или от по-дълга обща история, от общоприет език, и най-общо - от една култура, в която те предпочитат да съществуват и чрез която те държат да се изявяват. Поради това принадлежността към дадена нация представлява една зависеща от личния ни избор даденост, която всеки от нас може да предпочита или да не предпочита и в крайна сметка може да избере като място и начин на своя живот. Ето защо едно нещо е да си българин по произход и съвсем друго нещо е да предпочиташ да съществуваш и да държиш да се изявяваш в българската нация. Не са малко българите по произход, които живеят вън от България като напълно са се откъснали от българщината и са се превърнали в представители на приелата ги или на избраната от тях друга нация. В същото време към българската нация принадлежат освен българите по произход, живеещи в България, и всички останали българи по произход, живеещи вън от нея, които държат на българщината. Заедно с това българската нация обхваща и всички представители на други народи в България, наричани при по-голяма компактност етнически общности или етнически групи, каквито са например българските цигани, българските евреи, българските арменци и пр., както и всички изселници от българските земи, които запазват българския си дух, каквито са да речем българските евреи в Израел. Вярно е, че българските евреи в Израел принадлежат и на еврейската нация, както и българите-изселници в други държави стават представители и на приелата ги нация, но това не изключва те да бъдат представители и на българската нация, когато запазват българската си култура или поне българското си битие. Такива представители на българската нация са например нашите потурнаци-изселници в Турция, когато въпреки силно деформираното си българско самосъзнание запазват своите български нрави и обичаи, а често и говоренето на български език.

Въз основа на така разграничените и еднозначно определени понятия народ и нация, реалният компромис в отношенията между Република България и Република Македония може да се формулира като съвместна декларация в следния дух:

Република България и Република Македония признават, че македонците като народ са българи, но македонистите измежду тях образуват вече една създадена през двадесетия век македонска нация със свой език, който представлява една от литературните норми на българския език. В името на общото си минало, на сегашното си добросъседство и на перспективното си бъдеще двете републики се отказват да проявяват каквито и да било форми на антимакедонизъм и на антибългаризъм в междудържавните си отношения. За уреждане на тези отношения двете държави се задължават възможно най-бързо да отстранят всички изкуствено поставени прегради между двете нации.

Тази отговаряща на сегашните политически реалности формулировка на компромиса не дава възможност за превратни тълкувания, от каквито основателно се страхуваме и от двете страни на границата, ако се приеме предложената за подписване на 22 февруари негова формулировка, направена от позициите на щрауса. Само при реален компромис двете нации може благородно да се съревновават, а ако щете и да се конкурират за място под Слънцето.

2000-07-14, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.4.