4.1.5. ЗА БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Образователната система служи за осъществяване на съзнанийното наследяване в социума. Затова тя укрепва като последователно развива своите изпитани форми, а не като ги разрушава. Това разбиране ни дава възможност да усъвършенствуваме досегашната българска образвателна система съобразно човешката природа и нуждите на нашето време, без да пораждаме големи обществено-стопански проблеми.

В човешкото познание изобщо има три фундаментални научни дисциплини:

а) физика - насочена към емпиричното, външното, първичното -

търсеща фактическата истина

б) формалика (наричана в по-тесен смисъл математика) -

насочена към закономерното, вътрешното, вторичното -

търсеща формалната истина

в) философия - насочена към цялото, единното, синтезното -

търсеща пълната истина.

Схваната по този начин физиката е универсална дисциплина, която обхваща цялото човешко знание откъм обективната му страна, докато универсалната дисциплина формалика го обхваща откъм субективната му страна, а универсалната дисциплина философия обхваща същото това знание откъм идеалната му страна. Тогава физиката най-общо може да бъде подразделена така:

1. ф и з и к а

.0 мерене

.1 корпускулни механики - корпускулен подход

.2 полеви механики - полеви подход

.3 систематни механики - систематен подход

.4 микросвят - от атомите надолу

.5 мезосвят - от размерите на човека

.6 мегасвят - от галактиките нагоре

.7 симпология - за материалната природа

.8 биология - за живата природа

.9 пневология - за съзнаващата природа

      Човекът е тройствен възел на материалната, на живата и на съзнаващата природа в нашия трояко определен свят. Ето защо обучението по физика заедно с обучението по формалика и по философия образуват сърцевината на изграждането ни като мислещи същества. Така разкритата човешка същност и свързаното с нея пределно интегрирано мисловно обучение плодотворно се съчетават с главното в Тезисите за развитието на образователното дело в България, а именно с установяването на дванадесетгодишен срок на училищно обучение от шестгодишна до осемнадесетгодишна възраст и с актуалната задача за многостранно развитие и усвояване на професия от всеки завъшващ училищното си образование младеж.

.
Наистина, както е показано на фиг.1, от раждането на човека до пълнолетието му може да се разграничат следните етапи на неговото развитие: бебе, малко дете, дете, голямо дете, юноша и младеж. Практиката показва, че след навършване на шестата година психиката на децата е достатъчно съзряла за успешно преминаване от предимно игровите към по-сериозните училищни занятия. От десетата година нагоре започват да се проявяват признаците на пубертета, в който детското съзнание става юношеско съзнание. А натрупаният опит и закрепналата воля превръщат четиринадесетгодишните юноши в младежи, годни да търсят своето място в живота. В съответствие с детския, юношеския и младежкия етапи на предвидената в Тезисите училищна възраст, на фиг.1 са означени местата и обхватите на началната, на основната и на горната степени на училищното обучение. В нашата страна и в много други страни тези три степени на училищното обучение отдавна са обособени по своите форми на работа и по съдържанието на изучавания в тях материал. Но в предлаганото разпределение и трите степени ще получат нормалната за всяка от тях продължителност от по четири класа, с което училищното обучение ще се разгъне в своя оптимален вид. Освен това доброто съответствие на детския, юношеския и младежкия възрастови етапи с началното, основното и горното училище ще ни позволи най-пълно да използваме спецификата на съответните възрасти за да постигнем целите на телесното, душевното и умственото възпитаване на подрастващите.

     Нашият идеал за всестранно и хармонично развитие на всички подрастващи ще може най-добре да се осъществи като създадем единно пълно училище (ЕПУ), което да бъде за всички нормални деца от началното училище, за всички обикновени юноши от основното училище и за всички професионално неориентирали се младежи от горното училище. Единното пълно училище е единно училище, понеже дава възможност да обхванем в най-съгласувана система и трите степени на училищното обучение. Единното пълно училище е пълно училище, защото в него най-цялостно можем да постигнем всестранното и хармонично развитие на личността - вж. примерния учебен план на ЕПУ, където е дадено разпределението на задължителните и на избираемите учебни предмети с техния хорариум в различните степени и класове.

Задължителните предмети в примерния учебен план на ЕПУ образуват завършена система на трите главни вида обучение: мисловно, естетическо и функционално. В училищното мисловно обучение философията се проявява най-вече при изучаването на въвеждащия в света на знанието роден български език, формаликата започва с предмета Математика, а физиката в своя пределно широк смисъл обхваща осемте предмета, разположени между предметите Математика и Изкуство в примерния учебен план. Тъй като обучаването на човека целенасочено го приобщава към социума, а в основата на всяко социиране стои езикът, естествено е хорариумът на предмета Български език (първия език) да бъде по-голям от хорариума на другите предмети, особено в пълното начално училище (ПНУ). Голямата достъпност на съдържанието на предмета Математика и неговата изключителна важност за формиране на научното мислене правят възможно и уместно равномерно да бъде разпределена тежестта му по трите степени на ЕПУ. В пълното начално училище третият по тежест предмет Родинознание е замислен като едно неразчленено въведение към всички предмети от сферата на физиката. Тук патриотичното възпитание на децата се осъществява посредством достъпно за тяхната възраст запознаване с картината на света, в който живеем. В четвърти клас този предмет довежда учениците до разбиране на съществените особености на материалната природа, на живата природа и на съзнаващата природа, за да подготви изучаването на предметите Симпология, Биология, История и География в пълното основно училище (ПОУ). Съдържанието на сега изучавания предмет "Физика" в основното и в горното училище представлява само част от съдържанието на пределно широко определения предмет на Симпологията, който обхваща съдържанието и на всички останали предмети за материалната природа, каквито са например Химията и Астрономията - вж. 2.1. В пълното основно училище по предмета Симпология за пръви път трябва да се изучат трите нива на материалната природа: мезосвят, микросвят и мегасвят. За разлика от твърде непосредствения характер на курса по симпология за пълното основно училище, в курса по симпология за пълното горно училище (ПГУ) може явно да се разгледат и трите физични подхода към действителността, при което той следва да завърши с очертаване на най-общото подразделяне на фундаменталната научна дисциплина физика. Докато в ПОУ вече няма сериозно основание предметът Химия да се изучава като отделен предмет от предмета Симпология, в ПГУ такова разделяне е уместно. Спецификата и важността на живата природа изискват обособен курс по биология, спирално изграден в основната и в горната училищни степени, подобно на курса по симпология. А обособеното изучаване на съзнаващата природа в лицето на уникалния обект социум започва с предметите История и География. Предметът История прави хронен разрез на социума, т.е. разрез по линията на неговото развитие, докато предметът География извършва пространствен разрез на социума. По предмета Социология се изучава социумът като цяло, а по предмета Етика и юриспруденция се анализират факторите за човешкото поведение в социума.

Естетическото обучение в ЕПУ е специализирано в предметите Изкуство и Творчество и естетика. В ПНУ и в ПОУ двата часа седмично за предмета Изкуство се разделят по на един час седмично за теория и практика в хронните изкуства, каквито са музиката и в частност пеенето, и на един час седмично за теория и практика в пространствените изкуства, каквато е например живописта. В ПГУ предметът Изкуство трябва да даде представа и за останалите хронни, пространствени и хронопространствени изкуства, като запознае младежите с шедьоврите на тези изкуства. Обобщение на естетическото обучение, а в по-широк смисъл и на цялото училищно обучение е предметът Творчество и естетика, където вниманието е съсредоточено върху изявяването на личността.

Обучението на подрастващите да действуват целенасочено, съгласувано и резултатно със собственото си тяло и в околната среда се осъществява в ЕПУ с двата допълващи се функционални предмета Физкултура и Техкултура. Понеже труд изобщо е всяка оплодена от мисълта човешка дейност, обучението в основаната на външни възприятия и насочена към социиране на околната среда дейност е наречена не "трудово обучение", а обучение за получаване на техническа култура или съкратено техкултура, по аналогия с названието на допълващия го вид функционално обучение физкултура. Предметът Техклтура трябва да подготви учениците свободно да си служат с най-разпространената и перспективната от заобикалящата ни съвременна техника. Както в типовия учебен план за средното общообразователно училище в СССР, така и в предлагания примерен учебен план на ЕПУ, за предмета Физкултура са предвидени по два часа седмично и обучението по допълнителните чуждестранни езици започва в основното училище [1]. Впрочем, имаме всички основания да запазим еднаквостта на учебните предмети и на техния хорариум във всички класове на ПНУ при интегриран характер на обучението в него с трите мисловни предмета Български език, Математика и Родинознание и с не по-малко важните за хармоничното развитие на ученика предмети Изкуство, Физкултура и Техкултура.

Избираемите предмети в примерния учебен план на ЕПУ осигуряват плавност на професионалното ориентиране на юношите в ПОУ и необходимата професионална подготовка на младежите в ПГУ. В ПОУ и в ПГУ учениците от всеки клас имат по 30 часа седмично за задължителните предмети и по 2 часа седмично за един задължително избран от тях предмет. Това дава възможност всички часове на задължителните предмети да се поберат в рамките на първите пет учебни часа за всеки учебен ден, при което часовете на избираемите предмети нормално се поставят като шести часове, равномерно разпределени по протежението на цялата учебна седмица. Тогава при желание от страна на учениците освен задължително избрания предмет всеки от тях ще може да изучава, но вече факултативно, по още един или два от останалите избираеми предмети. Обучението по предметите Формалика, Физика и Техника в ПОУ има за задача по-широко да подготви и първоначално да насочи учениците към формаличните и физичните клонове на знанието и съответните им професии. Сложният процес на професионалното ориентиране в ПОУ може да протича плавно, ако в началото на всяка учебна година всеки ученик наново определя своя задължително избран предмет, както и евентуалните факултативно избрани предмети. В ПГУ професионалната подготовка трябва да се систематизира така, че успешно завършилите обучението си по даден избираем предмет да познават възможностите за работа в представяното от него направление и заедно с това да владеят необходимия минимум от знания, умения и навици за непосредствено включване като правоспособни работници в него. Например по направлението на предмета Формалика може да се подготвят програмисти, а по направлението на предмета Физика може да се подготвят електроници. Разнообразието на останалите не така универсални технически професии и съществената зависимост на тяхната развитост от района на страната налагат обучението по предмета Техника в ПГУ да се води поне по две от най-перспективните за района на училището технически професии, за всяка от които са предвидени по два часа седмично. Професионалната подготовка на учениците от ПГУ е обогатена още с предмета Латински език за езиковото направление и с предмета Социалика за направлението работа с хора, каквато имаме в сферите на обслужването и управлението. В ПОУ два от часовете на предмета Изкуства са за изкуствата музика и пеене, а останалите два часа са за изкуството живопис. Поради спецификата на живописта двата часа за това изкуство трябва да бъдат поставени в един учебен ден, разделен с обяда от останалите часове. Според желанието на учениците и възможностите на учителите в ПГУ, по предмета Изкуства се формират групи за двучасово професионално обучение през учебната седмица поне по две от подходящите видове изкуства, които са предварително регламентирани. Необходимите производствени практики на всички професионални направления за младежите от ПГУ, както и началното военно обучение следва да се провеждат през лятната ваканция.

Единното пълно училище максимално ще ни приближи до идеала за всестранно и хармонично развитие на всички подрастващи, защото само при наличието на такова училище-образец ние сме в състояние рационално да построим цялата образователна система [2]. Съгласно принципите за подбор на учениците в ЕПУ, неговата първа степен ПНУ обхваща с малки изключения почти всички деца от шестгодишна до десетгодишна възраст. Изключенията са за деца със съществени недостатъци в своето развитие, които се обучават в подходящи за случая улесняващи начални училища. Освен такива юноши, в ПОУ не влизат и юношите с проявени през периода на ПНУ ярки дарования в една или в друга насока, които с конкурс са постъпили в предвидените за целта специални основни училища. А през ПГУ не минава и една още по-голяма част от също така професионално ориентирали се вече младежи, които с конкус са постъпили в различни квалификационни горни училища. Ясно е, че подрастващите със съществени недостатъци в своето развитие най-успешно може да се обучават в съответните улесняващи училища. Също така най-ефективно е обучението на надарените ученици в съобразените с техните дарби специални училища, където за сметка на известно нарушаване на всестранността те може да постигнат голям напредък в избраното поприще. Не по-малко сериозни са основанията за съществуването и на квалификационните горни училища, каквито са езиковите училища, техникумите с прием след осми клас, средните професионално-технически училища и някои други такива. От една страна, те "възникват като незабавен отговор на нуждата от определен вид не особено високо квалифицирани сравнително тесни специалисти. В тяхна лице обществото е принудено да направи известна жертва на своя идеал за хармоничното възпитание на част от подрастващите за сметка на своето бързо придвижване напред. Тази жертва обаче е временна, доколкото по-рано или по-късно ние успяваме да сведем новото обществено явление (предизвикало нуждата) до фундаментите на обществената структура, а оттам и до асимилирането му в нова система на единното хармонично възпитание." [3]. От друга страна, както още ПНУ показва, че способностите на различните деца са различни, така през време на ПОУ и на самите юноши става ясно, че възможностите им не са еднакви. Затова е напълно естествен стремежът на мнозина от учениците да приключат обучението си в такова горно училище, което да им осигури подходяща за техните възможности квалификация и работа. В случая личните и обществените интереси се покриват, поради което не е разумно да вървим срещу тях като задържаме до десети клас професионалното ориентиране и изграждане на голяма част от учениците, а след това форсираме за две години само професионално обучение вече за всички ученици, както сега се иска да бъде направено. Да не говорим за тежките поражения от опитите да се напъха досегашният училищен материл в първите десет класа при започване на училищното обучение от шестгодишна възраст, да не споменаваме за щетите от унищожаването на доказалите своето право на съществуване нормални специални и квалификационни училища, да не засягаме въпроса за това, че за една макар и неголяма част от учениците е вредно да се професионализират още в училището.

В зависимост от особеностите на улесняващите, на квалификационните и на специалните училища обучението в тях е различно профилирано, но във всеки отделен случай то трябва да бъде оптимално приближено до обучението в съответната степен на ЕПУ. Като правило избираемите предмети в непълните училища отпадат, а заедно с тях отпадат или са с променен хорариум и някои от задължителните предмети на ЕПУ. Обаче хорариумът и съдържанието на главните предмети Български език, Математика и Симпология поне в основната степен на непълните училища, с изключение на някои от улесняващите училища, трябва да бъдат най-малко такива, каквито са в задължителната част на ПОУ. В горната степен на специалните, квалификационните и неизключените улесняващи училища хорариумът на някои от главните предмети може да бъде намален, но най-много с по един час седмично в сравнение с хорариума им в ПГУ. Тогава съдържанието и на тези предмети ще може да се профилира с оглед на интересите на съответните ученици, без да се накърнява ядрото на изучаваната материя. По този начин ще запазим определящите черти на единното пълно мисловно обучение практически за всички ученици, с което ще им осигурим и почти еднакви възможности да продължат да се учат в повишени учебни заведения (пузове) или във висши учебни заведения (вузове).

Голямата задача на съвременното обучение е да свежда цялото съдържание на човешката цивилизация до такава постижима за нормално развиващият се индивид информация, която да му позволи оптимално да проявява хармонията на своята личност в предвижданото от нас бъдеще. Така възниква проблемът за разграничаването между науката и занаята, между получаването на висше образование и усвояването на професия. Ако получаването на висше образование се състои в овладяване основите на науката, а усвояването на професия е свързано със специализиране, критерий дали дадено учебно заведение е висше или е само повишено ще бъде отношението между фундаменталните научни дисциплини и профилиращите дисциплини в него. Във вуза специализирането представлява едно слизане от всеобхватната наука по пътя на профилиращите дисциплини към определена сфера на многоликия живот, докато в пуза фундаменталните научни дисциплини се изучават като "общообразователни" дисциплини наравно с профилиращите дисциплини или даже по-зле от тях. С други думи, на първо и централно място във вуза трябва да се постави овладяването на единната наука, след което подходящи профилиращи дисциплини да продължат и приложат това знание към определена тясна област, за да оформят висш съвременен специалист. Само така ще може да разчитаме на кадри, годни да разберат и оглавят тенденциите на все по-усложняващият се свят, с което ще се осигури приносът и бъдещето на нашата нация в развитието на човечеството.

Според това дали висшето образование е пълно или неговите изисквания се осъществяват с някакви ограничения, които обаче не нарушават единството на науката, вузовете също може да се разделят на пълни, специални и квалификационни. Пълни вузове трябва да бъдат съвременните университети, където се подготвят кадри за висшите научни, образователни и културни учреждения на страната. Специални вузове са онези, в които студентите с изявени в дадена насока таланти може заедно с това да постигнат и основите на науката, върху която да градят по-нататъшното си развитие. В квалификационните вузове се подготвят висши кадри за останалите водещи професии в съвременния живот, които непосредствено са свързани с основите на науката. Всички други учебни заведения с прием след дванадесети клас може да бъдат най-много пузове, които аналогично се разделят на пълни, специални и квалификационни - вж. фиг.1. Когато в учебните заведения с прием след дванадесети клас изобщо липсват фундаменталните научни дисциплини, тези следучилищни учебни заведения (сузове) не са повишени и обучението в тях не може да бъде академично.

Въпреки употребата на някои нови термини предложената структура на образователната система не води до коренно преустройство на досегашната ни образователна система, а само я усъвършенствува. Например трите степени на училищното обучение начална, основна и горна бяха изпробвани през последните сто години като трикласни и като четирикласни, а някои от тях и като повечекласни, при което изпъкнаха предимствата на четирикласната продължителност на всяка от тях. Също така отдавна са ясни предимствата на еднаквостта на учебните предмети и на техния хорариум във всички класове на дадена степен на училищното обучение, особено когато тя добре съвпада с добре изразен възрастов етап на учениците. Не е новост и предложението за училище-образец, чиято роля през тези сто години изпълняваше в горната училищна степен гимназията и сменилото я общообразователно трудово-политехническо училище. Масовизирането на училищното обучение и увеличаващата се диференциация на социума предизвикаха през последните десетилетия бурно развитие на мрежата от специални и квалификационни училища навсякъде по света. Но този факт само засилва нуждата от училище-образец, каквото на днешния етап може да бъде единното пълно училище.

Значително по-изостанало от набелязаната схема е сегашното висше образование. Като първа стъпка към неговото подобряване следва да въведем единна конкурсна система за прием във всички вузове, която да включва в своя минимум конкурсни изпити по български език, математика и симпология. В зависимост от характера на вуза или на специалността, към този минимум от трите основни конкурсни изпита може да бъдат добавяни и други конкурсни изпити, какъвто е например конкурсният изпит по рисуване за специалността Архитектура в квалификационния вуз ВИАС.

Многовековната световна практика свидетелствува за неразделността на трите етапа в процеса на изграждането на висшиста: овладяване основите на науката, профилиране и приложно специализиране. Обаче инфлацията на висшето образование в наши дни дотам снижи нивото на подготовка на висшистите с неприсъщи за вузовете методи и форми на обучение, че вече и единството на тези етапи се руши. Затова сега се иска във всички български вузове трите етапа да се обособят в три отделни степени, което може да бъде подходящо само за някои от специалните или квалификационните пузове.

Изложените схващания за висшето образование може да се конкретизират със следния пример за подготовка на специалисти по Основно строителство (ОС) във ВИАС, с избираеми специализации Строителни конструкции и съоръжения (СКС) и Технология и организация на строителството (ТОС) - вж. 4.1.6. Учебните дисциплини за този вид бъдещи инженери се разделят на:

І. ГЛАВНИ

А. Еднакви за всички инженерни факултети

1. Математика

2. Компютаризиране на строителството

3. Физика

4. Философия

5. Социология

Б. Профилиращи няколко инженерни специалности

6. Дескриптивна геометрия и чертане

7. Инженерна механика

8. Съпротивление на материалите

9. Геодезия

10. Транспортно строителство

11. Водно строителство

12. Архитектура

13. Съвременна техника и технология

В. Профилиращи специалността ОС

14. Строителни материали

15. Строителна механика

16. Земна механика, фундиране и геология

17. Сградостроителство и инсталации

18. Метални конструкции и съоръжения - 1

19. Стоманобетонни конструкции и съоръжения - 1

20. Дървени и пластмасови конструкции и съоръжения - 1

21. Техника и технология на строителството - 1 , 2

22. Организация, стопанисване и екология на строителството - 1 , 2

23. Строителни конструкции и съоръжения - 2

24. Технология на металните конструкции - 2

25. Технология на стоманобетонните конструкции - 2

26. Изпитване на конструкции и съоръжения - 2

ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНИ

27. Руски език

28. Западен език

29. Физкултура

С единица са означени дисциплините за специализацията СКС, а с двойка са означени дисциплините за специализацията ТОС. Разпределението на хорариума по семестри и по вида на занятията (л - лекции, п - практикум) е дадено в таблица 1. Изготвянето на дипломната работа започва през десетия

Т А Б Л И Ц А 1

семестър и завършва в края на шестата учебна година, която изцяло е заета и от специализация в производството. Чрез още неотбелязани тук избираеми дисциплини, изучавани в четвърти и пети курс, студентите от тази специалност може да получат и допълнителна по-диференцирана профилировка.

ОТПРАТКИ:

1. БСЭ, 3-то издание, т.24 І, с.381.

2. Манев Х.С., Някои проблеми на народното образование и дискусията за фактическото профилиране на гимназиалния курс, сп. Народна просвета, София, 1964, кн.11, с.101.

3. Манев Х.С., цитираната статия, с.105.

2000-07-14, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.5.