4.1.6. СПЕЦИАЛНОСТИТЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Човешките връзки между хората са в основата на съзнаващата природа, наричана човешко общество или социум - вж. 1.1. Формациите на социума започват от всяко осъзнавано общуване между двама човека, минават през държавните обединения на хора и завършват с човечеството на планетата Земя. Тази изключителна сложност на социума се съчетава със собственото ни формиране и с личното ни участие в него. Поради това за нас е трудно да го възприемаме и изобщо да го разглеждаме като надличностно образувание със самостоятелно съществуване. Без такова мащабно разглеждане обаче днес не може да се направи следващата стъпка към разбиране на перспективите на социума, а оттам и към осъвременяване на специалностите на висшето образование.

Професията е род човешка дейност, която обхваща

обособена социумна дейност в някоя от нейните сфери. Специалност е придобитата от човек система от знания, умения и навици, която е необходима за определен вид дейност в рамките на дадена професия. С думата специалност се означава и самият вид такава дейност, изучавана от бъдещ специалист. А с термина професионално направление означаваме група от специалности в обсега на някаква професия.

Като неделими елементи на социума хората играят ролята на атоми при изграждане на неговите структури. Затова възможните сфери на социумната дейност и най-общите професионални направления в тях образуват една дълбоко свързана система, в която природата на социума като надличностен организъм неизбежно се преплита с същността на човека като тройствен възел на материалната, на живата и на съзнаващата природа. В предложената най-обща схема на социумната дейност са очертани

НАЙ-ОБЩА СХЕМА НА СОЦИУМНАТА ДЕЙНОСТ

пет сфери: материална сфера, сфера, засягаща живата природа, съставена от живи същества или накратко от зонсове (от zwntanoV - живо същество), поради което е наречена зонсна сфера, енергийна сфера, строителна сфера и съзнанийна сфера. При това във всяка от тях са разграничени по три най-общи професионални направления. Под всяко от названията им са дадени в скоби пълните и съкратените названия на съответните им висши учебни заведения, които следва изцяло да ги обхващат.

Сега съществуващите професионални направления и специалности на висшето образование в нашата страна [1] покриват до известна степен или поне засягат повечето от най-общите професионални направления в посочените сфери на социумната дейност:

А. Материална сфера. Първото най-общо направление е представено от сегашните направления Геологопроучвателно дело и Минно дело на ВМГИ, който следва да прераства в Материодобивен вуз (МДВ). Второто най-общо направление е представено от сегашното направление Химични технологии и от част от специалностите на направлението Металообработващи технологии и техника, които следва да се обединят в един Материотехнологичен вуз (МТВ). Третото най-общо направление е представено от останалата част от специалностите на направлението Металообработващи технологии и техника, от част от специалностите на направлението Машиностроене, от част от направлението Електротехника, от направлението Електроника и автоматика и от част от направлението Горска промишленост. С изключение на Университета останалите видове висши учебни заведения по наше време не са съзрели достатъчно, за да обхванат изцяло дадено най-общо професионално направление, при което в някои вузове като ВМЕИ се наблюдава и конгломерат от специалности на различни най-общи професионални направления. Ето защо на сегашния етап още е рано да се създаде Материокреативен вуз (МКВ), който да обедини споменатите специалности и направления от третото най-общо направление. Сега е по-естествено те да се групират в три професионални направления, а именно Машиностроене и уредостроене, Електроника и автоматизация и Технология на промишлеността, които да бъдат обхванати съответно от Машинно-уредостроителен вуз (МУВ), Електронно-автоматизационен вуз (ЕАВ) и от Технолого-промишлен вуз (ТПВ).

Б. Зонсна сфера. Четвъртото най-общо направление е представено от сегашните направление Растениевъдство, Животновъдство и от специалността Горско стопанство, които в перспектива следва да се обхванат от един Зонсодобивен вуз (ЗДВ). Петото най-общо направление е представено от сегашното направление Хранително-вкусови технологии и от останалата част на направлението Горска промишленост, които в перспектива следва да се обхванат от един Зонсотехнологичен вуз (ЗТВ). Шестото най-общо направление сега е в състояние на бурно развитие, при което е време вече да се създаде Зонсокреативен вуз (ЗКВ).

В. Енергийна сфера. Седмото най-общо направление е представено от част от специалностите на направлението Машиностроене и от останалата част на направлението Електротехника, които следва да се обхванат от един Материоенергетичен вуз (МЕВ). За разлика от добре установилата се материална енергетика зонсоенергетиката (биоенергетиката) едва сега се заражда, но нейното значение и използване на ефективността в съществуването на зонсовете вече налага да се създаде поне Зонсоенергетичен институт (ЗЕИ) към БАН. А проблемът за енергетиката на съзнанийните процеси и изобщо за собствената им ефективност може би за пръв път се поставя в тази разработка. Обаче това най-общо направление не е по-малко възлово за цялата социумна дейност отколкото останалите две най-общи направления на енергийната сфера.

Г. Строителна сфера. Десетото най-общо направление е представено от сегашните направления Архитектура, Строителство и Геодезия на ВИАС, който следва да прераства в Архитектурно-строителен вуз (АСВ), включващ специалността Озеленяване и останалата част от специалностите на направлението Машиностроене. Единадесетото най-общо направление е представено от сегашните направления Медицина, Стоматология, Фармация и от специалностите на ВИФ, които в перспектива следва да се обхванат от един Здравестроителен вуз (ЗСВ). Дванадесетото най-общо направление е представено от сегашните направления Икономика на народното стопанство и Световно стопанство и международни отношения, които следва да се обхванат от един Общностностроителен вуз (ОСВ) по изграждане на собствената среда на социума.

Д. Съзнанийна сфера. Тринадесетото най-общо направление е представено от сегашните университетски и педагогически специалности. За разлика от останалите вузове, всеки от които обучава в сравнително по-конкретна човешка дейност, Университетът следва да обучава в най-обобщена научна, образователна и културна човешка дейност, която според своето основание и насочеността си към съответната реалност се разделя на направленията, показани в най-общата схема на човешката дейност. Четиринадесетото най-общо направление е представено от

НАЙ-ОБЩА СХЕМА НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ

а

сегашните специалности на БДК, ВИИИ и ВИТИЗ. То следва да се обхване от една Академия на изкуствата (АИ), където те на най-високо ниво да се развиват в трите класически насоки като група хронни изкуства, каквото е музиката, група пространствени изкуства, каквото е живописта и група хронопространствени изкуства, каквото е театралното изкуство. Петнадесетото най-общо направление засега представлява една перспектива, която обаче твърде бързо се конкретизира. Като се вземе предвид и неговата роля за развитието на социума става ясно, че е време вече да се започне формирането му, като се създаде към БАН Съзнаниекреативен институт (СКИ).

Направеният обзор на най-общата схема на социумната дейност закономерно доведе до преосмисляне на установените досегашни професионални направления, до разбиране на смисъла на сега формиращите се най-общи професионални направления и до предсказване на деветото най-общо професионално направление. В материалната сфера създаваните от човека първични материални обекти са схванати като специален вид материя във все по-опосредствуващата се социумна дейност. В зонсната сфера създаването на зонсове е схванато като нейно синтезно най-общо направление. Най-неразвита от всички се оказа енергийната сфера, чието название следва да се разбира в най-условен смисъл, понеже главното в нея е не получаването на енергия, а собствената ефективност на материалните, на зонсните и на съзнанийните процеси. Обособяването на строителната сфера добре групира трите нива на изграждане на социума като самостоятелно съществуващ надличностен обект. По този начин понятието строителство значително се обобщи. В съзнанийната сфера създаването на личности се схваща не само като нейно синтезно най-общо направление, но и като генерално синтезно най-общо направление на цялата социумна дейност. А самата съзнанийна сфера следва да се разглежда като съзнанийна сфера в собствен смисъл на думата. Защото в по-широк смисъл на думата към съзнанийната сфера непосредствено се включват строителната и енергийната сфери, на които съзнанийната сфера в собствен смисъл на думата представлява естествен синтез.

Като пример за конкретизиране на така набелязаните най-общи професионални направления може да бъде следното предложение за специалности в Архитектурно-строителния вуз:

1. Архитектура на материалната среда

2. Основно строителство

3. Транспортно строителство

4. Водно строителство

5. Геодезия и земеустройство

Ако се прецени, че по този начин много се уедряват сегашните специалности на ВИАС, горното предложение може да приеме следния по-диференциран вид:

1. Архитектура на сгради и съоръжения

2. Архитектура на селища

3. Архитектура на ландшафта

4. Строителни конструкции и съоръжения

5. Технология и организация на строителството

6. Транспортни съоръжения и системи

7. Технология и организация на транспорта

8. Водни съоръжения и системи

9. Пречиствателни съоръжения и технологии

10. Геодезия

11. Земеустройство

Тогава вместо една специалност Архитектурният факултет ще има три специалности, а Строителният, Транспортният, Хидростроителният и Геодезическият факултети ще имат по две специалности - вж. 4.1.5.

ОТПРАТКИ:

1. Проект на МНП, СВО. За по-нататъшно развитие и преустройство на висшето образование, София, 1987, таблица ІІІ.1.

2000-07-14, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.6.