4.1.8.1. ТРУДНИЯТ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ

Национализъм е естественият стремеж на всяка нация да се обособява и развива в процеса на съревнование между всички нации на обединяващото се човечество. Ярък израз на възхода на българския национализъм през миналия век са борбите за освобождаването ни от гръцко духовно и от турско политическо робство. Обаче намесата на външни сили при възстановяване на българската държава в осакатен и предразположен към чужди влияния вид нанесе удар с далечни последици върху процеса на сплотяване на българската нация. Въпреки това наскоро последвалото Съединение на двете Българии и отстояването му в Сръбско-Българската война бележат голям негов връх, когато сами решаваме своята съдба независимо от срещаните противодействия. Но червеят на чуждите влияния системно унищожаваше националното в управляващия елит, в резултат на което България се отчужди от борбите за освобождаване, които се развиха в останалите под чуждо владичество български земи. Така се стигна до отчаяното Илинденско-Преображенско въстание, към което тя остана безразлична за вечен срам пред историята. Да не говорим за антибългарското й съглашение със Сърбия и Гърция за разделяне на Македония по време на Балканската война, да не споменаваме за авантюрите й по време на Междусъюзническата война. В крайна сметка българският дух беше съвсем покрусен след Първата световна война, когато се видя как негодните ни политици проиграха всички въодушевени победи на българските войници.

От това време българският национализъм боледува от национален нихилизъм. От това време всичките ни съседи ни гледат високомерно и непрекъснато предявяват нагли претенции към нас, а ние все се свиваме и постоянно си повтаряме, че като малка страна не можем да съществуваме без покровителството на голяма външна сила. По този възможно най-глупав начин вече няколко пъти избираме или сме избирани от губещия “Голям бял брат”. Сякаш малко бяха примерите на съседите ни, които непрекъснато се опълчват ту срещу германци, ту срещу руснаци, ту срещу американци, ту срещу целия свят, та и сегашните ни политици сляпо са се втурнали към обятията на лицемерна Европа, която заедно със САЩ и Русия не престава да подклажда противоречията и сблъсъците на Балканите, та и сега нашите управници не престават да търсят като покровител на България следващия губещ “Голям бял брат”.

Неблагоприятните исторически обстоятелства през последните стотина години ни превърнаха в добра почва за обезродяващите идеологии на дълго вкоренявания и десетилетия господствувал комунистически космополитизъм, и на изместилия го от пиедестала през последните пет години либерален космополитизъм. Затова, както по времето на комунистическия тоталитаризъм, така и при сегашния демократически анархизъм в България думата националист е добила негативен смисъл, понеже автоматично се свързва с думите фашист, нацист, расист и изобщо с екстремист. За това грубо изопачаване и смесване на понятията несъмнено допринасят и новите либерални космополити, които подкрепят имперския национализъм на САЩ под лозунга за борба с национализма като “последно убежище на комунизма”. Но дайте да видим какво направихме ние, българските националисти през това време, за да спрем умишлената разруха на българската държава и настъпилото разединение на българската нация.

Както е добре известно, националните идеали винаги са били и ще бъдат най-добрата маскировка на демагозите от всички бои, т.е. от всички партии, които се водят от някаква външна за нацията идеология. Ала управляващите комунистически обезродени социалисти и създадената от тях либерално обезродена опозиция в началото имаха абсолютно политическо господство. Затова първите им стъпки за разпределяне на политическото пространство бяха безцеремонно антинационални и закономерно породиха напрежения и стихийни протести. Оттогава основаното на антинационализъм червено-синьо противоборство само от кумова срама използва понякога демагогията с националните идеали. За сметка на това обаче непрекъснато възникващите все нови и нови националистически партии и движения силно се оцветиха в червено или в синьо и така задоволиха нуждата от демагогствуване с националните идеали. Между тези ефекти на двуполюсния политически модел особено се откроява лелеяното отроче на БСП и СДС, антиконституционното сепаратистко ДПС, което пробяга целия спектър от синьото до червеното и обратно. По този начин българската национална идеология постоянно се компрометира. По този начин националистите остават разединени даже пред третите свободни избори в България.

Истинската национална идеология не може да бъде оцветена. Тя може и трябва да се определя само от общонационалните интереси и идеали в съчетание с общочовешките интереси и идеали. В статията си Национализъм и космополитизъм, отпечатана с някои съкращения и изменения във в. “Зора” от 1994-06-28, направих опит да изясня основните понятия свързани с национализма изобщо и с българския национализъм в частност, за да мотивирам необходимостта от разумен баланс между естествено противостоящите си национализъм и космополитизъм при изграждането на позитивно бъдеще на човечеството. Особено задоволство изпитвах от факта, че в примерите си след определенията на понятията народ и нация бях успял трохичка по трохичка да събера в едно цяло всичко българско по света. Затова силно се разочаровах от първото неодобрено от мене по-голямо съкращение на статията “Вярно е, че българските евреи в Израел принадлежат и на еврейската нация, както и българите-изселници в други държави стават представители и на приелата ги нация, обаче това не пречи те да бъдат представители и на българската нация, когато запазват българската си култура. Например представители на българската нация са и нашите потурнаци-изселници в Турция, когато въпреки силно деформираното си българско самосъзнание запазват своите български нрави и обичаи, в това число и говоренето на български език.”. Така елитарният ни националистичен вестник зачеркна оригиналната съвременна идея за възможността един и същ човек да принадлежи едновременно на повече от една нация, което е ключ към решаването на множество трудни проблеми. Заедно с това той зачеркна и българската диаспора от около 1,5 милиона човека в съседна Турция, която диаспора трябва да заеме в българската политика не по-малко място отколкото заемат българите-мюсюлмани в турската политика. По-нататък, пак своеволно, беше съкратен и текстът “Например член 1 на конституцията на българската държава може да се формулира така “България е социална република на свободни граждани. Обединени от националните идеали и от българската държава те образуват ядрото на българската нация. Суверенитетът на България принадлежи на нейните граждани, които го упражняват чрез периодично избирани свои представители или посредством референдум.”. Така беше зачеркната и следващата важна идея за взаимните отношения между нацията като цяло и нейното ядро като опора и организираща я част.

Бях дал съгласието си редакцията на вестника да позаглади острите ръбове на резкия по тона си последен абзац на статията, който пряко засяга политиката. Обаче публикуваната модификация е изпълнена не само с несръчни опити за реверанси към някои политически сили и личности. От тази модификация вее един примитивизъм, който в неразбирането на смисъла на написаното е изопачил дори знаменателното укорително възклицание на Апостола “Народе????” като го е дал като възхитително “Народе!”.

За съжаление не само историята на моята статия свидетелствува за сегашното трагично ниско ниво на българския национализъм. То ясно личи и в проекта “Българската национална идея днес” на Академичния форум за национална политика, отпечатан за обсъждане пак във в. “Зора” от 1994-08-09. Преди всичко искам да отбележа, че названието “Идеята обединяваща българската нация днес” по-ясно изразява съдържанието на проекта, отколкото избраното от неговите автори название. Освен това в уводните си бележки към него и двамата съавтори допускат нелогичност, когато се опитват да изразят идеята обединяваща българската нация днес като изтъкват една или няколко от общите черти на обединяващи нацията ни идеи през различни времена, като например “защитата на българската културна самоличност” или “духовното единение, съхранение и добруване на всички българи”. Но нелогичността и останалите слабости на уводните бележки бледнеят пред догматизма, бъркотията и опростителството на 60-те “тези”, които съставляват самия проект. Като илюстрация ще коментирам само някои от първите “десет тези за българина”.

“1. Българин е всеки, който по силата на вътрешното си убеждение трайно носи, а при лично желание и заявява, българското си самосъзнание.”

В това тясно и неясно определение на изключително сложното понятие българин, основано само на предварително неизясненото понятие “българско самосъзнание”, липсва разграничението между важните в случая понятия народ и нация. Наистина, и широко употребяваните понятия “народ” и “нация” също така не са добре изяснени, поради което обикновено се смесват едно с друго или с близки с тях понятия, каквито са например понятията “държава” и “граждани на дадена държава”. Но тъкмо тази неразбория, създавана често и умишлено от политиците-екстремисти, налага час по-скоро коректно да се определят тези понятия.

Народ е такава формация на социума, в която хората сами или от останалите хора се съзнават като обединени от еднакъв произход, по-далечен от родовия произход на всеки от тях, от едно име, означаващо този произход, и най-общо – от една култура, обособила се като резултат от продължителното им общуване във всяко едно отношение. Поради това всеки народ представлява една независеща от личния ни избор даденост. Така както никой от нас не може да си избира родителите, независимо от това дали ги харесва или не ги харесва, дали ги познава или не ги познава, по същия начин той не може да си избира и народа или народите, от които произлизат неговите родители. За разлика от народа нацията е формация на социума, в която хората се съзнават като обединени от по-къса или от по-дълга еднаква история, от един език, и най-общо от една характерна за тях култура, в която те предпочитат да съществуват и чрез която те държат да се изявяват. Поради това всяка нация представлява една зависеща от личния ни избор даденост, която всеки от нас може да предпочита или да не предпочита и в крайна сметка може да избере като място и начин на своя живот. Ето защо едно нещо е да си българин по произход, т.е. да принадлежиш изцяло или поне по линията на един от своите преки зародители към българския народ, и съвсем друго нещо е да предпочиташ да съществуваш и да държиш да се изявяваш в българската нация. Не са малко българите по произход, които живеят вън от България като напълно са се откъснали от българщината и са се превърнали в представители само на приелата ги нация. В същото време към българската нация принадлежат освен българите по произход в България и всички останали българи по произход живеещи вън от нея, които държат на българщината. Заедно с това обаче българската нация обхваща и всички представители на други народи в България, наричани при по-голяма компактност етнически групи, каквито са например българските цигани, българските евреи, българските арменци и пр., както и всички изселници от българските земи, които запазват българския си дух, каквито са да речем българските евреи в Израел – вж. и цитираното първо съкращение на статията Национализъм и космополитизъм.

От дадените определения следва, че българското самосъзнание може да бъде както българско самосъзнание по произход и българско самосъзнание по нация, така и българско самосъзнание само по произход или българско самосъзнание само по нация. При това, от съвременна гледна точка нямаме основание да разделяме хората на “повече българи” и на “по-малко българи” според разграничените видове българско самосъзнание. Обаче наличието на българско самосъзнание представлява само един от признаците, по които хората може да бъдат определени като българи. Защото българин си е и осиновеното в чужбина българско дете, което не знае своя произход, както и помакът с помрачено българско самосъзнание, а също така и нашият потурнак-изселник в Турция, който повече или по-малко запазва българската си култура.

Следващите няколко “тези за българина” в проекта представляват нескопосни опити да се улови многообразието на българското самосъзнание и на българската култура. За да не отегчавам повече читателите, ще се спра само на още една “теза”.

“8. Всеки българин трябва да защитава другите българи, когато те са в спор с небългари. В спор с българи, никой българин няма правото да използва арбитража или подкрепата на небългарин.”

Ами ако спорещите българи не са прави?! Как може съвременни и образовани божем хора да представят тесногръдия изолационизъм за квинтесенция на национализма?! Като следваме тяхната логика може направо да формулираме и сентенцията “Само българите сме хубави и прави! Смърт на другите!”!?

В заключение искам да кажа, че обединяваща идея на българската нация днес може и трябва да стане обръщането ни към българските ценности и основаното на тях издигане на българския дух.

1994-11-01, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.8.1.