4.1.8.2. КОЛКО СМЕ НЕУЗРЕЛИ

Едно от активните мероприятия на новия президент и на служебното му правителство е да присъединяват България към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В интервюто си пред в. “Македония” от 1997-04-19 първият заместник-министър на външните работи Валентин Добрев твърди, че подписването на тази конвенция “дори е задължително условие” за влизането ни в Европейския съюз и НАТО. И тъй като всяка страна при подписването едностранно прави тълкувателна декларация какво тя разбира под “национално малцинство”, българското предложение било под този термин “да се разбират единствено лицата от небългарски произход, принадлежащи към традиционно живеещи на територията на България етнически групи – т.е. евреи, арменци, етнически турци и гърци”. Според Добрев подписването на конвенцията при такива условия не може да има никакви отрицателни последици за България. Имало само ирационални страхове, че чрез нея някои малцинства у нас ще получат автономност и ще им се признаят колективни права. Но, успокоява ни той, “всяко право на човека може да се упражнява и индивидуално и колективно”. При това “трябва да разглеждаме въпроса за малцинствата и във външнополитически план – имаме огромни малцинства в чужбина”.

Другият традиционен страх бил от самия термин “малцинство”, който сме считали понякога за неприлична дума. Но дали сме наричали “тези групи от хора етнически, религиозни, или общности” – в междудържавноправен аспект ставало дума за едно и също нещо, т.е. за “малцинство”. Няма от какво да се страхуваме, казва Добрев, а трябва да обърнем изцяло погледа се навън, за да защитим правата на лицата, принадлежащи към българските малцинства в чужбина. След като се считаме вече за пълноправен партньор в междудържавните отношения “От тук нататък трябва да се разяснява на хората какво означава тази конвенция и те да се възпитават в този нов дух на морално-етични ценности. Ако нашите политици не са узрели още да приемат тази ценностна система, която е общоевропейска, евроатлантическа, как тогава да очакваме обикновените хора да я възприемат?”.

Преди всичко Валентин Добрев лъже, че подписването на Рамковата конвенция “дори е задължително условие” за влизането ни в Европейския съюз и НАТО. Защото например Франция, една от основателките на Европейския съюз и на НАТО, не я е подписала. При това е много интересно да се сравни споменатото вече българско предложение, какво ние ще разбираме под “национално малцинство” в България, със заявлението на френското правителство от 1987-08-26 относно националните малцинства във Франция: “Тъй като основните принципи на публичното право забраняват различия между гражданите на основата на произход, раса или религия, Франция е страна, в която няма малцинства.”. Обърнете внимание, че френското становище отхвърля съществуването не само на “национални малцинства”, но изобщо на каквито и да било “малцинства” между гражданите на Франция. За разлика от французите, нашите предемократични управници толкова са се разбързали да превръщат етническите ни групи в “национални малцинства”, че в суматохата са пропуснали да споменат най-шумната и съвсем не малобройна етническа група на българските цигани. А може би някои от тях не съобразяват какъв голям скандал ще стане, ако на други етнически групи бъде даден статут “национално малцинство”, а на българските цигани това бъде отказано.

Макар в Конвенцията съвсем определено да се говори тъкмо “за защита” и то именно на “национални малцинства”, за нашите управници няма разлика не само между термините етническа група, религиозна група, общност и национално малцинство, но и между тях и термина малцинство, защото в междудържавно правен аспект ставало “дума за едно и също – т.е. за малцинство”. За голямо съжаление и за наш най-голям ужас, така може да разсъждават само най-незрели политици или нагли национални предатели, за които думата нация е най-мръсната дума. Защото с недопустимото смесване на толкова много съществено различни понятия те волно или неволно прикриват важния факт, че докато етническите групи на дадена нация се приобщават към нея и като така съставляват нейно богатство, за разлика от тях националните малцинства се обособяват в нацията и като така стават заплаха за нейното съществуване.

В крайна сметка въпросът се свежда до това: само етнически групи ли има в България и ако това е така, защо трябва да правим национални малцинства от тях?! Според Виенската декларация от 1993-10-09 националните малцинства в Европа са създадени от превратностите на историята, каквито са например заграбванията на чужди територии или насилствените заселвания на хора. Както е известно, в България няма и педя чужда земя, докато български земи и българи има във всичките ни съседни страни. А представителите на други народи в България, каквито са например българските цигани, българските евреи, българските арменци и пр., всички са се заселвали тук доброволно и отдавна са се приобщили към българската нация. Затова те са етнически групи, а не “национални малцинства” в нея.

Въпрос на държавно устройство и на междудържавни споразумения е дали дадена държава да бъде еднонационална, каквато е България, или да бъде многонационална, каквато е да речем Швейцария. По същия начин се определя и това дали някоя от етническите групи в дадена държава да има статут на национално малцинство, какъвто е например статутът на българите в Сърбия. Само самозабравили се национални нихилисти може да се напъват да дават такъв статут и на българските етнически групи. Защото са пресни белезите от опитите на Коминтерна да ликвидира българската нация като раздели самия български народ на “тракийска”, “добруджанска” и “македонска” “нации”. За съжаление, през последните години и обезродени наши политици толерират тенденциозните лъжи срещу България, че потурнаците в нея са “етнически турци”, т.е. хора по произход турци, че помаците са отделен етнос, т.е. хора от друг, а не от българския народ, че турци в България са всички, които имат турско самосъзнание, като например туркоманите помаци, цигани и пр. Но историческите сведения, расовите белези, манталитетът, нравите и обичаите на българските потурнаци недвусмислено показват, че те, както и останалите българи, са сплав от най-древни балканци и са съвсем различни от анадолските турци, които са турци и по произход. Контрастът най-ясно личи при съпоставяне отношението на нашите потурнаци-изселници в Турция към нас и към заобикалящите ги местни турци. Непредубеденият изследовател не може да не види, че макар тези изселници по една или по друга причина да са били просто изритани от България и да са я напуснали с турско самосъзнание, едва в Турция те са почувствували колко фактически са си българи, поради което почти без изключение запазват невероятно хубави чувства към българите и към България, като заедно с това не скриват и отношението си на разграничаване от местните турци.

И така, в предизвикания от президента Стоянов обществен дебат по евентуалното ни присъединяване към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства трябва категорично да заявим, че според приетите междудържавни критерии България е страна, в която няма национални малцинства. Що се отнася до приобщаването на етническите групи в нея към българската нация, със спасяването на българските евреи от унищожаване през Втората световна война тя доказа колко е по-толерантна от повечето нации в това отношение. Само при такова становище на България за националните малцинства тя може да се присъедини към Рамковата конвенция. След толкова тежки изпитания за българската нация от нейното възраждане досега, при непрекратяваните през целия този период претенции на всичките ни съседни държави към български територии и за техни национални малцинства в България, няма по-голямо национално предателство от опитите самите ние да превръщаме етническите си групи в национални малцинства.

1997-05-07, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.8.2.