4.1.8.3. КОЙ ОЩЕ СКАЧА ЗА НАТО ?

От самото създаване на НАТО е известно, че тя е военна организация на САЩ за постигане на световно господство. С разпадането на комунистическата система и последвалото бързо разоряване и разграбване на националното богатство на принадлежащите към нея страни, пред НАТО се разкриха нови възможности да се разширява и открито да си присвоява ролята на световен съдник, полицай и изпълнител на своите присъди. Последен пример за новата роля на НАТО безцеремонно да налага “нов ред на Земята” е военната й агресия срещу независимата европейска държава Югославия. По този път преди Втората световна война Германия пренебрегна установения от Обществото на народите междудържавен ред и пречещите й договори с други страни. По същия път сега САЩ пренебрегват установения от ООН междудържавен ред и дори устава на самата НАТО, които им пречат да нанесат поредния си удар върху обединяваща се Европа и да стъпят още по-трайно в нея.

Затова е съвсем естествено голямото мнозинство от българските граждани да са против ударите на НАТО в съседна Югославия и е съвсем неестествено българските управници пак да ни тласкат към поредната национална катастрофа. И както винаги в такива случаи управниците започват да демагогствуват. Като използват подвластните им централни средства за масово осведомяване, те пристрастно преувеличават по-малко съществените страни за сметка на по-съществените страни на сложните обществени явления, умишлено смесват понятия, а често и направо лъжат или раздухват заблуди и страсти, за да обосноват изгодна само за тях политика. В конкретния случай на агресията на НАТО срещу Югославия най-същественото е, че самозабравилата се Империя на злото САЩ се опитва да наложи обединяване на Европа в свой интерес, който не може да бъде изгоден нито за България, нито за Балканите, нито за Европа. Заслепени от усладилата им се “демокрация” и побързали да погребат българския национализъм, нашите управници не може да видят тази главна истина. Вместо нея те ни показват най-вече трагедията на косовските албанци, а сърбите се представят само като насилници. Или пък проблемите с бежанците в Република Македония, без да споменават за безотговорността на онези, които ги предизвикват.

Пример за умишлено смесване на понятията е твърдението, че пътят на България към Европейския съюз минава през членството ни в НАТО. Вярно е, че Европейският съюз и НАТО са тясно свързани, обаче те никога не са били едно и също нещо и в перспектива все повече ще се разграничават. Защото въпреки създаваните трудности от САЩ Европа ще продължи да се обединява, при което сблъскванията на Европейския съюз със САЩ са неизбежни. А примери за явни лъжи са опитите да ни бъде внушено колко загрижена е НАТО за косовските албанци, когато те най-много страдат от агресията. Какъв комунист и диктатор е Милошевич, когато той е само типичен сръбски националист и всички сърби са единни около него. Колко военолюбива е Югославия като не иска да приеме мир, който ще я унищожи. Или пък смехотворното твърдение, че агресията на НАТО в Югославия не била война, и че като предоставим своето небе за нейните удари няма да участвуваме във война, а само ще допринесем за по-бързото умиротворяване на Балканите.

Макар комунистическата идеология да умря доста преди да рухне комунистическата система, създадената от бившите български комунисти българска опозиция беше “антикомунистическа” и този модел на “леви” и “десни” се оказа много успешен за разграбване и разсипване на националното ни богатство. Затова сегашните ни “десни” управници не може да не бъдат против нарочения от САЩ Милошевич за “комунист”. Долна клевета е обаче упрекът им към мижавата ни “лява” опозиция, че като се мъчи да оглави антинатовските настроения помага на великосръбския шовинизъм. И още по-мръсна инсинуация е твърдението, че на антинатовските митинги някои били викали “Сърбия!, Сърбия!”, вместо да викат “Македония!, Македония!”. Вярно е, че поради неправомерна външна подкрепа за век и половина сръбският национализъм се изроди във великосръбски шовинизъм. Но не по-малко вярно е, че дори при сегашното стечение на обстоятелства само провокатор в България може да вика “Сърбия!, Сърбия!”. А този, който иска да раздухва дълбоките антисръбски настроения на българите за да въвлече България във война със Сърбия, уж заради стабилността на Република Македония, трябва да бъде осъден заради разпалване на национална вражда и подигравка с братски чувства. Тъй като натовци изоставиха младата република сама да се справя с бежанците, крайно време е България да не вдига лозунги, а да й помогне да се освободи от тях.

След като падащите ракети зачестиха по западната ни граница и самолети на НАТО започнаха да летят над нас преди още да сме им позволили, кой в България още скача за НАТО? Преди всичко и най-високо несъмнено скача добре курдисаният ни син президент, който навремето беше обещал да бъде президент на всички българи, но сега главната му грижа е, че с подскоците си губи популярност. Някои обаче нашепват, че така той може да скочи и до поста генерален секретар на ООН. Това няма да е голяма изненада. Понеже един друг не Стоянов, а Стоян преди време нечисто скочи от Пазарджик в Парламента, оттам в Министерския съвет като външен министър, а после и в ООН като голям шеф. Нищо, че като си уреди живота в САЩ заяви незаинтересоваността си от политиката.

На по-ниско ниво, но не по-малко настойчиво скача и премиерът, който е главен разпространител на споменатите лъжи и инсинуации. Доган оправдава подскоците си с пресни спомени от “етническо прочистване” в България, но както винаги сметките му са по-далечни и тънки. Интересно е, че някои “интелектуалци”, особено онези с евроляв уклон, рипат (за да не кажа – ритат) за НАТО, но при по-специални условия, като например незабавно да ни приемат за редовен член на организацията. А други си въобразяват, че България може да очовечи НАТО и тогава да стане неин член. Най-интересното е обаче, че има и такива, които тихомълком скачат за НАТО. Например срещу пронатовската декларация на Парламента по започналата война гласуваха почти всички депутати на БСП, обаче между въздържалите се беше нейният лидер. Казват, че го е направил за да се хареса БСП на Социнтерна. Изглежда е близо времето, когато всички ще се поклонят на Звяра, или ако не съвсем всички, то поне всички от продажния ни “политически елит”.

Главният аргумент на скачащите за НАТО е, че България нямала друг избор освен да се стреми към членство в НАТО. Защото ако сме се откажели от НАТО нямало кой да гарантира националната ни сигурност и нямало да ни приемат в Европейския съюз. Но за каква национална сигурност може да става дума след като сме я поверили в ръцете на други?! Толкова повече, че тези други са САЩ, под чиято егида обединяването на човечеството е пагубно!? Ето защо правилният избор на България е КАТЕГОРИЧНО ДА СЕ РАЗГРАНИЧИ ОТ НАТО и усилено да се насочи към възстановяване на своя стопански и военен потенциал, за да може равноправно да участвува в изграждането на единна Европа.

1999-04-25, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.8.3.