4.1.8.4. ЗАЩО ЩЕ ГЛАСУВАМ

Десет години държавна мафия ни заблуждава с привидното си противоборство “комунизъм-антикомунизъм” за да граби общественото богатство, одържавено от пропадналата комунистическа система. Разграбването вече приключва, но обезбългарени от залезлия интернационализъм и развихрилият се на негово място космополитизъм нашите държавни мафиоти все по-открито разрушават самобитността на българската нация и независимостта на България във всяко едно отношение. Не е ли крайно време да пресечем този пагубен процес още на сегашните избори за местна власт, както това става в много страни по света?

Големият проблем е, че обладан от егоистичните си цели, мафиотизираният “политически елит” все по-настойчиво се мъчи да ни внушава, че националните ценности и суверенитетът на България са станали отживелица, че национализмът е несъвместим с демокрацията, че трябва да погребем българския национализъм. Лично министър-председателят вече два пъти публично го погребва. Фактите обаче говорят, че тъкмо през последните години се увеличават както ролята, така и сферите на проявление на национализма като естествен стремеж на всяка нация да се обособява и развива в процеса на съревнование между всички нации на обединяващото се човечество.

Като пример за несъвместимост на национализма с демокрацията и по-общо с европейските ценности се посочва неподписването от ВМРО на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Но Конвенцията не е подписана и от една Франция, която още на 1987-08-16 заяви “Тъй като основните принципи на публичното право забраняват различията между гражданите на основата на произход, раса или религия, Франция е страна, в която няма малцинства.”. Не по-малко показателни са уговорките и изявленията, които са направили много от подписалите Конвенцията страни. Три от тях направо заявяват, че в страната им няма малцинства в смисъла на Рамковата конвенция, при което те я ратифицират като акт на солидарност с оглед на целите на Конвенцията. А в останалите изявления всяка от страните признава като национални малцинства на своята територия само онези общности, които според съответната конституция и вътрешното законодателство и преди подписването на Конвенцията са били признати за национални малцинства или са били третирани като такива. При това положение приетата от нашия Парламент декларация Конвенцията да се прилага “към лица, принадлежащи към малцинства” противоречи на духа на Конституцията за еднонационалност на българската държава и на националните ни интереси. Не е ли национално предателство за България, която отвсякъде граничи със себе си, да превръща интегрираните в нея общности, каквито са например евреите или циганите, в национални малцинства, каквото е да речем конституционно и междудържавно признатото българско национално малцинство в Сърбия?!

Наглостта и безочието на безродниците наистина нямат граници! Жалко е, че изпатилата от комунистите ВМРО загуби много като заради антикомунизма се оцвети в синьо. Нека се надяваме, че след последния политически урок тя ще надмогне някои свои едностранности, за да оглави неоцветения български национализъм.

Изборите за общински съвети и особено изборите за кметове са най-удобния случай да издигнем в държавното управление достойни личности. Известно е обаче, че човек не може едновременно да бъде честен, умен и мафиот. Например сегашният кмет на София Стефан Софиянски има качества и опит за кметската работа, но аз няма да гласувам за него, защото е ангажиран със синьото крило на държавната мафия. Прясно доказателство за това е участието му в събарянето на бившия мавзолей и в нарочно организираното масово изпикаване на неговото място, за да се съживи отмиращото червено-синьо противостоене. Груба лична грешка на Софиянски е и настояването му да отклони идващата от квартал Люлин линия на метрото от нормалното й продължение по направление на сегашното “Цариградско шосе”. Сегашното, понеже естествените названия на четирите входно-изходни магистрали на София са булевард Мизия, булевард Тракия, булевард Македония и булевард Морава.

В заключение ще кажа, че навсякъде трябва да гласуваме за най-кадърните и необвързани със сегашния “политически елит” личности, които могат да поставят над личните си интереси местните и държавните интереси. А дълбоко разочарованите от досегашните гласувания може да помислят над въпроса: защо са естествени предложените названия на входно-изходните магистрали на София и защо въпреки това не са приети. Не се съмнявам, че който усети дори малка част от моите основания, ще намери сили да гласува.

1999-10-01, 1.

ОБСЪЖДАНЕ НА 4.1.8.4.